Опущението на Хегел

Виж притурката "Численост (число без край)". Та или собствено, че бидейки съставна, или най-подир числимо, че бидейки проста, т.е. или съгласно натурален логаритъм на субективация (prime number theorem), тя, числеността, се изисква откъм субективно с хоризонта взаимоотношение, щом нито се изпадне в говор, нито се възлезе в тоталитаризация. Но ето го субектното без субективното, каже се. Понеже, видиш ли, там са двоицата: отнасяйки се към цялото си един с друг помежду си, т.е. всеки към себе си, както и то; и т.н. Че в началото той, калкулусът, ами cos(x) _* cos(y), отнасяйки се към своето поле, - отнася се към себе си, както... както току и то: z[0 < r(x, y) < ct, t] = e ^{jω (t - r/c)} | j² = -1 → z{t > t'[r(x, y, z)] > 0} = e ^{jω t'}, вътрешен спин. Проблемът божем е, че тъкмо при прехода от вътрешния къмто външния спин цялото се предполага. Монадология (Лайбниц). Или, по думите на Хайдегер, "nur noch ein Gott kann uns retten".

{Численост (число без край)

1. Съставна численост: калкулусът се диференцира

z(x, y) = cos(x) cos(y) * = [cos(x+y) + cos(x-y)] / 2
            dz/dx = - [sin(x+y) + sin(x-y)] / 2
            dz/dy = - [sin(x+y) - sin(x-y)] / 2
d²z/dxdy = [sin²(x+y) - sin²(x-y)] / 4 **

             


2. Проста численост: полето се калкулира
z[0 < r(x, y) < ct, t] = e ^{jω (t - r/c)}; j² = -1
            z{t > t'[r(x, y, z)] > 0} = e ^{jω t'}, хоризонтът се затваря обективно
 
----------
* z[ω k(x) T/2(x), ω k(y) T/2(y)] = |z_extr| = 1; k = 0, 1, 2, 3, 4, ...
** z[2ω k(x) T/4(x), 2ω k(y) T/4(y)] = 0, хоризонтът се затваря субективно}