Първенството на историята е спекулативно. Че за да бъда себе си, видиш ли, ставам не-себе си: понеже аз и "първото нещо", т.нар., се отнасяме помежду си, отнасяйки се към "небосвода" си, т.е. всяко към себе си, както и той - и т.н. в уклон до безкрая на света, обожествяване във фактология. Обожествяване във фактология! Вместо че за да бъда себе си, току ставам в общностен свят - с все "Големия взрив"* - тъкмо самия себе си, затворено* или... отворено.
----------
* Ами например:
"Чудо става от прашинка,
двойно чудо от парченце:
появила се земята
от една черупка долна,
появило се небето
от една черупка горна,
слънцето, и то изгряло
от жълтъка на яйцето,
месецът, и той проблеснал
от белтъка на яйцето,
пъстрите петна в белтъка
станали звезди далечни,
с черните петна в белтъка
литнал облакът небесен.
...
Щерката на небесата,
майчицата на водите,
още плувала в морето,
лутала се сред мъглите
към просторите по-светли,
озарени от небето.
...
Изравнено дъно свети,
ребром дето е лежала;
ситни попчета се въдят,
права дето е стояла;
Заливче е закръглено,
седом дето е седяла.
...
Сам вратата си отворил,
с дясното кутре я блъснал,
сам си портата открехнал,
с лявото краче я ритнал,
праг с коляното прескочил,
стигнал с лактите до пруста."
"Калевала", пр. Нино Николов.
