"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо..."
"За вечна смърт умирам пак и пак." Пък някога под небето ги биело на героизъм, днес - избива ги на извращение. Кои? "Героят" за Drama Queen. Та виж фрагмента ми "Флексорно-инфлексорният синтез на искането" (link). Дирак. Или Айнщайн-Шрьодингер. Позитиво-негативният разпад е под "небето": че "радиалната структура се описва чрез едно-временно въртящ се с едни и същи скорости около своята надлъжна и своята напречна ос цилиндър, заместен с растящ съще-временно вектор, от чиято пък ъглова скорост структурата се деструктира за повече или по-малко гъста, пара-метризира се, та се насочва към центъра си".
Ами нима во истине дирим "небето"? Да, "в бой за свобода". И нима сме петимни, постулирайки "небе"! Или нима "небето" е даденост. "Кой ни даде гъбата да изтрием целия хоризонт?... по-отдалечено и от най-далечните звезди - и въпреки това те го извършиха!", пр. Х. Костова-Добрева. Ницше, 125-ти фр. от "Веселата наука". Ботев е с три години по-млад.