Яна Язова
Позната нощ
Напразно пращаш и сега за мене
изпървом ветровете на страха,
а после вик на горест и съмнение.
Напразно дебнеш мойта стряха!
Не се бави! Отдавна те познавам,
о, нощ на безполезните молитви,
на свършените устреми и битви!
О, нощ на сбогом, време на забрава!
Кой по-добре от мене те познава?
"Публикувано за пръв път посмъртно в 'Поезия', издателство 'Слово', 2000 г.
Едно от последните й стихотворения, преди кончината й." - Д-р Петър Величков.
Моят коментар - в прав текст се говори за нощта, но косвено се говори за деня:
че поетесата не приема илюзорния ден.
Не я искам от тази снимка, искам я от тази:
