Хипотезата: отрицаваща се (1) или полагаща се (2)

Макроикономическата дълбочина (↔ b/a),
g(t) = ∑ _i=1^n(t) {a(t) / [x b_i(t)]} = a(t) / [x ∑ _i=1^n(t) b_i(t)] = a(t) / [x b(t)]:
            t, макроикономическото време;
            0 < x ≤ h(t) = √[a(t) / b(t)],
               върховото макроикономическо пространство;
            n(t), бройката икономически индивиди;
            a(t), икономоиндивидуалният продоволствен разход
                среднохипотетично;
            b(t), икономическата наличност.
                       
1. Икономическият стандарт на живот,
s[b(t)] = - a(t) + lim _x→0 g(t, x):
икономическият стандарт на живот се повишава,
защото се повишава икономическата наличност;
оказва се, че заможните не са олигарси.
           
2. Икономохипотетичният продоволствен праг на живеене,
1[b(t)] = [1/√a(t)] lim _x→h(t) g(t, x):
икономическата наличност се повишава с цената на това,
че икономохипотетичният продоволствен
праг на живеене също се повишава;
оказва се, че заможните са олигарси.
 
Въпросът между "1" и "2" е дали "се" търси
нулевото макроикономическо пространство,
или върховото макроикономическо пространство.