Художникът-маринист Марио Жеков,
една от любовите на Яна Язова
"През август 1938 г. в Созопол фатално се преплитат съдбите на Яна Язова, Александър Балабанов и художника-маринист Марио Жеков (1898 - 1955)"
Мила,
Колко много ме зарадва днес твоята книга! Идвам си от работа по морето и заварвам на масата на моето малко 'студио' пакет с червен шнур и... зелено мастило! Как ми трепна сърцето. Може би съм див, може би съм глупав даже -
но така е. Едно тъй силно чувство, за което даже не съм предполагал, че може да се роди в мен! Бъди благословена!... Целия следобед ти си била с мен по скалите... Морето беше тъй бурно, тъй ми допадаше на настроението. Искаше да ти пиша всеки ден; ето, пиша ти - и не се уча сега да ти пиша, а просто ти разправям за туй, що чувствам. Тъй както бих ти изпял всяка песен, която би излязла от душата ми. Може би ще ми се смееш, че не мога да пиша писма,
но какво би искала от едно диво морско момче, което знае само, че много, много те обича! Ето, бързам да го изпратя в отобюса и не искам да го чета,
защото ще ми се стори, че няма да ти хареса - и няма да го изпратя. Почвам да чета още тази вечер. Колко много те обичам!
Марио"
"През август 1938 г. в Созопол фатално се преплитат съдбите на Яна Язова, Александър Балабанов и художника-маринист Марио Жеков...
Между Язова и Балабанов продължава да цари напрежение, след като той осуетява брака и с милионера Джон Табаков.
Марио Жеков е центърът на група художници, които той привлича да рисуват в Созопол. За него преди 1989 г. художничката Александра Мечкуевска ми каза: 'Марио беше хубав човек. Голям приятел, но за любови - не... Имаше две жени. Той ме подхвана и ние ходехме в Созопол заради него - Борис Денев, Велчев и др. Марио връзваше всички. В Созопол имаше ресторант - храната не беше проблем. Малко зехтин, червен пипер - отгоре на хляба. Имахме при Тошката тефтер - хранехме се на вересия. Аз съм си оставяла статива, закачен на някоя маслина. Живеехме в частни къщи - всеки ни канеше да отидем. Идваха художниците Иван Табаков и Иван Христов.'
И както Жеков не се увлича по любовни истории, съдбата решава да го подложи на изкушение. Язова пристига в Созопол и прекарва, по нейните думи, 'вълшебни дни'.
С художниците плува като риба в морето - тя пише, те рисуват край нея. Вълнуват я тъмносиньото море и пясъкът, развалините на къщите, старата меланхолия на хилядите души, които една подир друга са напускали този древен град и са изчезвали в гробищата при Харманите. В писмо до Балабанов тя пише: 'Паднали са крепостите на Аполоновия град, духат го сега ветровете.'
И в тази призрачна и фантастична атмосфера, в която яркото слънце и величието на миналото си дават среща, между Яна Язова и Марио Жеков припламва искрата на любовта. 'Хубава беше, височка. Марио беше много влюбен в нея. С Марио и Яна бяхме все заедно.' - Допълни Мечкуевска. Чувствата между поетесата и художника не били тайна, затова и новината бързо прелита до София.
Балабанов веднага решава да се намеси.
Всъщност, за любовния триъгълник, в който професорът е страна, научих най-напред при излизането на романа на Язова 'Левски' през 1987 г. Тогава случайно срещнах Росен Чорбаджийски - син на писателя Петко Росен. Той ми разказа,
че когато бил дете, веднъж се позвънило в дома им в Бургас. По това време баща му пишел и не разрешавал да пускат гости вкъщи. Малкият отворил вратата и видял рошав, потен, възрастен мъж, който напирал да нахълта вътре. Докато момчето се чуди какво да прави, баща му разпознава по гласа проф. Балабанов и го въвежда в кабинета си. Двамата мъже не след дълго напускат къщата.
После Росен разбира, че гостът бърза да стигне час по-скоро в Созопол и затова замолва Петко да му уреди гемия дотам. Надвечер отново се позвънява и синът на Петко Росен е изненадан, че вижда на вратата същия човек от сутринта.
Но 'вечерният' Балабанов е неузнаваем - посинен и с превързана ръка. В Созопол Жеков го набива и затова Балабанов остава няколко дни в Бургас - да му завехнат синините.
Историята ме поозадачи и реших да я сверя. Единствената жива от някогашната созополска група художници беше Александра Мечкуевска.
Тя потвърди разказа на Росен Чорбаджийски: 'Дойде Балабанов в Созопол.
Той се научил, че Яна Язова и Марио имат връзка. Беше разярен.'
Между тримата избухва скандал пред свидетели. По-младият Жеков не издържа, нахвърля се на Балабанов и го набива. Ефектът е катастрофален. Любовната искра между писателката и художника е угасена преждевременно от Балабанов. Те обаче остават приятели. Жеков рисува за Язова къщи и рибари от Созопол, които и служат при написването на романа 'Капитан' (1940)."
Д-р Петър Величков
