История

Времето приижда, то не изплува; безсмислено е да се пита човек ли го издърпва - или дали то го извежда на бял свят.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Киркегор за Сократовата ирония: времето

И ето как в своята аналитика романтикът - че от положение на любовта, превъзхождайки в дълг безчовечието, та осъжда в свобода еснафлъка си, - ами синтезира иронически свободата: че от положение на свободата, превъзхождайки в любов, видиш ли, еснафлъка си, - та осъжда в дълг безчовечието. Нима Киркегор, стилизирайки Сократа, не казва, дето тя, гениалната ми приятелка, слага в... джоба си моя учител! Калвинист ли е Киркегор? Долита въпросителната сянка на тоталитаризма: еснафлък ли е тоталитаризмът или безчовечие; как и двете, като нито едното, нито другото? Тоталитаризмът е cue-ball-ът на далаверата - далаверата, ето, е безчовечие, пустинята на живеца. "От що за положение аз, превъзхождайки далаверата, осъждам въобще безчовечието, живея?", ме пита за цял свят моят учител. "Аз, от положение на любовта, превъзхождайки у себе си ту едно, ту друго безчовечие, осъждам в свобода далаверата", се крие в отговор гениалната ми приятелка. И ви казвам за капак, да, от що за положение, превъзхождайки с американизацията безчовечието, аз току осъждам далаверата, дяволи ни взели.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

К'ва й таз' мърша, бе!

 

Премереният производствен риск

(при несъмнение за бизнес-плана*)

            "You have two cows. You sell one,
and force the other to produce the milk of four cows.
Later, you hire a consultant to analyse why the cow has died"**

              Интернет

 

Капитализмът е устойчив, когато инвестирането като такова е гарантирано - 

и що за консултация измежду предприемачеството се провежда по рециклиране,  

при положение че поради потреблението биват изяждани паричните средства?

- Заделям понастоящем печалба в абсолютно изражение Δ₀ > 0; но как да заделям повече, тоест Δ > Δ₀, без да бъде за сметка и на повишена мощност, и, значи, рентабилността (приход върху разход), пък и на рентата, която изплащам (издръжката)?

- Колко реинвестиции, 1, 2, 3, можеш да си позволиш, колко риск можеш да поемеш, вместо да предизвикаш?

- Мога n.

- Ами приходният ти коефициент, ефективността, трябва отнапред да скочи ⁿ√(Δ_n/Δ₀) пъти... Та сетне защо за твоя обем продукция v > 0 не понижиш с 

(Δ - Δ₀)/v продажната си s > 0 цена? Ще тръгнеш от първоначалната си печалба, 

но ще си по-конкурентоспособен s' = s - (Δ - Δ₀)/v > 0 - което е потенциал за 

по-висока печалба Δ' = (v'/v)Δ₀: че и за по-висока рентабилност r' = 1 + Δ₀/(vs - Δ); Δ < vs.

r' = 1 + Δ₀/(vs' - Δ₀):
lim_s'→Δo/Vr' = ∞ (lim_Δ→vsr' = ∞) & lim_s'→∞r' = 1 (lim_Δ→Δor' = 1).
Нарастващият линейно риск предизвиква нарастваща хиперболично рентабилност:
dr'/ds' = vΔ₀ / (vs' - Δ₀)² = tg(- π/4) = - 1 (равновесие): s' = √[(Δ₀/v)² + Δ₀/v] -
че когато печалбата се дължи на висок стремеж към потребление,  
себестойността s' - Δ₀/v има мегдан за понижение.

Маркетингът току е заел (чрез политиката) мястото на далаверата и ето, премереният производствен риск се явява екологичната тема в икономиката... Консултант-посредник, който (хм) да те въведе в среда на работещ капитализъм, 
вместо ти самият (в политическия вихър) да бъдеш задвижване закъм работещ капитализъм.

  

Играта на характер и компромис: lim_Δ0/V→0s' = 0. Неопределеност: пространството се състои в това, че времето е със статистически характер 

(1, хара-ктер = "khara-x"), пък времето - че пространството е със статистически компромис (2, ком-про-мис = съ-про-вод).
    1. Макроикономически растеж (бездна): взаимното ситуиране на икономически субекти е с равновесно-статистически характер, т. е. кон-куренц-ия ("лице в лице", квантова механика).
    2. Микроикономическо размиване (ефир): взаимното ситуиране на икономически субекти е със статистико-равновесен компромис, т. е. ко-лапс 

("гръб о гръб", гравитация).

 

Еластика 1 <-> 2.

 

Икономическият колапс s' - Δ₀/v = 0 се предизвиква, когато печалбата се изяде от стремежа към потребление.

 

Та статистическият компромис от далавера (пластика) вместо от колапс: ами той е авторегулиращ се тумор върху лицето на света, който тумор би се локализирал за "лице в лице", когато засърби, че границата му се насвие към обществения компромис. 

 

Но как се предизвиква икономическият колапс? Икономическата субектност 

f(x) = sin(ωx) / x, където x е икономическото пространство, а ω = 2π / s' е производственото усилие на икономиката: т. е. икономическият колапс се предизвиква при положението, че в s' - Δ₀/v = 0 производственото усилие на икономиката не смогва вече да отговаря на стремежа към потребление, рухва, повлича го подир себе си, иззема го по възобновяване от издръжка. И ето че световната икономическа воля към производствена мощ обрича далаверата.

 

----------

 

* Изделие със собствен маркетинг
  (Proper Marketing Product = PMP)   

Търговски представител
          ↕
Основател (know-how, чрез Инвеститора) + Съдружие (разисква резултатите)
          ↕
Продажба (PDB^ = Parametric DataBase статистично: Основател, Аналитик)
          ↕
Производство (TC^^ = Technological Card в архив: Основател, Технолог)
          ↕
Продоволствие (ERP^^^ = Enterprise Resource Planning: Основател, Администр.)
          ↕
Инвеститор (know-what, чрез Основателя)   

^ Parametric DataBase = Продуктова параметризация (всъщност тя се продава)
^^ Technological Card = Производствен формуляр
^^^ Enterprise Resource Planning
Активните понятия са основните понятия, разбираемите за всички -      
                                   репликират се: категоризиране в база-данни
Сортиране: категориите се делят на
                    - довеждащи ("палец")
                    - обособителни ("показалец")
                    - пространствени ("среден")
                    - времеви ("безименен")
                    - характерни ("кутре")
Филтриране: класифицирането и авторизирането са длъжностни,
                       а длъжностите са активни понятия

 

** Сбърканото в това послание е, че в него се прави опит, 

щото на микроикономиката да се гледа макроикономически. 

Но макроикономически може да се гледа на 

икономическите субекти, не и на самата микроикономика. 

Може микроикономически да се гледа на макроикономиката 

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Върхът

"Скъпи слушателю, завиждам ти!
Завиждам ти, че за първи път завърташ плочата,
която съм готов да прослушвам отново и отново"

По предговора на Любомир Николов
"Толкин - създателят на светове"

Lzzy Hale (Halestorm)
6 окт.' 2022, Tucson
Концертът, час и 3/4
Видео

 

Киник

Бях по баща и майка в чиновнически гъз, 
а ти и сега си връз далавераджийски кур, нали, мила?

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Отвъд криптовалутата

Криптовалутата минимизира субективния риск,
но запазва обективния

Чистата проба жетони минимизират
не само субективния риск,
но и обективния, та ето:

    1) за да получиш, трябва да дадеш, т. е.:
потребителски кредит (вътреоборотни жетони) -> 
потребителска продажба (дялови жетони) 

    2) за да дадеш, трябва да получиш, т. е.:
инвестиционен заем (вътреоборотни жетони) -> 
инвестиционна продажба (дялови жетони)

Минимизира се въобще рискът и при двете:
т. е. че щом, видиш ли, дадеш, може да не получиш
и че щом, видиш ли, получиш, може да не дадеш

 

Въпросът ми е: моята приятелка супермегапрофесионалистката,

обслужвайки при разплащане сигурността на отплащане:

ами освен че обслужва потреблението,

дали обслужва инвестирането?

 

Кому всъщност се отплаща със своите трудотворчески способности 

потребителят, нима не на предприемача?

Не е ли предприемаческата способност централната

измежду трудотворческите способности?

 

Не е ли един далавераджийски палиатив прогресът?

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Развъртане

Бизнес-план за инвестиционен заем
предприятието да се задвижи ето как за инвестиция.     
 
(1) c(x) = [(x - a) / (bx + a)] 100, където:
    - процентна печалба от оборотните средства, c;
    - постоянен разход, a > 0;
    - разходен коефициент, b > 0;
    - оперативна печалба, x > a;
    - чиста печалба, x - a;
    - оборотни средства, bx + a.

(2) bx_n + a = (bx_n-1 + a) (1 + c_n-1), където:
    - реинвестиционен цикъл, n = 1, 2... m;
    - реинвестиционен цикъл при пълната мощност, m(x_m) = ?
      (x₀ ↔ m, т. е. изплаща се пълната мощност).         

(1) & (2) (x_n - a) / (x₀ - a) = (1 + 1/b)ⁿ. 

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Парите и световната илюзия

"Времето е в нас, а ние сме във времето;
то нас обръща и ние него обръщаме"

- "Истината е сурова, апетитът към нея е нулев, нуждата от героизъм е пуста - хората живеем, оценявайки алтернативи": че ако успея да покажа как истината е сурова, печеля за цял народ, но ако пък не успея, губя само себе си; светът не може, за Бога, да се формулира!

- "Колкото по-сготвена е истината, толкова по-голям е апетитът към нея (предприемачеството) и по-пълна нуждата от героизъм (инвестирането) - търгува се надежда към икономическа устойчивост, оценявайки ние алтернативни съотношения": че ако с истината успея да започна сготвяне, печеля за цял народ, но ако пък не успея, губя само мене си. 

"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако изгубя, губя само мене си"

Светът не може да не се формулира, дяволи ни взели!

Общ подход да се въвеждат коефициенти на умножение:
1) извлича се по нелинейност целева двойка
    ефективен (E) / неефективен (N) за Формулата фактор;
2) уточнява се формулата за (100 - ΔXmax)E, %;
3) x = E/N ≥ ΔXmin, % → k = 1/(px), линията на коефициента;
4) въвеждат се по приоритет (p, в настройка) на коригиране
    толкова коефициенти, колкото е необходимо;
5) провежда се с тази база фактическа сверка;
6) подходът се прилага поотделно за алтернативите на Формулата.
 
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

"Der Wille zur Macht", 822

"Wir haben die Kunst, damit wir nicht an der Wahrheit zu Grunde gehn", 
казва там Ницше.

Англоезичните версии са две:
    - пасивната, "we have art in order not to die of the truth";
    - активната, "we have art so that we shall not die from reality" 
                          (версията, която на 22 февр.' 2023 в Instagram
                           се цитира от Lzzy Hale).  

Пламен Градинаров е неутрален: 
"Ние имаме изкуството, за да не загинем* с истината."

Аз най-подир поддържам, разбира се, Лизи, понеже: 
"всяко време съдържа своите герои: 
 че така и така се умира, но нека щото поне не бъде истински**".

----------
* "потънем в земята (от срам)"
** "времето е в нас", т. е. че "ако спечеля..."
     (важна е употребата "мене" вместо "себе")

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Стопанството да продаваш

Та онова, на което продавачът не се надява, 
пък инвеститорът се, е икономическата устойчивост.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

"Редят се тополите..."

Нима съм плод, що зарад семето си да изгние? 
"Аз съм само цвят лилав." 
Децата, децата от нашето бъдеще...

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Недостижимият Лу

... кара 71-вата си година
19 февр.' 2023, Бремен
"Gates of Valhalla", видео

Силата на предприятието

Едно е да обясняваш с броеница броенето, друго е сам да броиш... Та когато в свободен пазар се изкупува сурово мляко, за да се произвежда кисело мляко: ами изкупната цена на суровото мляко не се кой знае колко много покачва - суровото мляко е и по спешност, и не е самостойно. Ала никой частник не строи завод върху частна земя под наем - и трябва, за да се построи завод, да се инвестира в земята (закупи), щом земята е частна. И ето че в случая наемите са за McDonald's, не и за заводи. А пластмасата? Никой - произвеждайки пластмаса - не инвестира в нефтонаходища. Да, обаче нефтонаходищата не са с частен статут... Предприемаческо правило е, че дори в актив, с който разбираемо не щат да те инвестират, а да ти продават, привлечи инвестиция - всяка инвестиция тъй или иначе се привлича, даже натрапената! Инвеститорът просто ще се чувства натрапник в по-малка степен.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Признание

Никой няма тази спонтанност на преструвката, както моето мило момиче.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Остър виц и обецата в джоба

"- Тук сте забравили да сложите точка. 
- Е, добре, сложете я Вие. 
- Не може, трябва да е с Вашия почерк"

Интернет

Ръкописен "punch"

             ↕

"Отпуснете се"

Интернет

"No remorse, no repent" (Metallica)

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Простотата на философстване - свещена простота

"Nur noch ein Gott kann uns retten"
Heidegger

Тримата упорстваме: конска муха, магаре на мост и аз. Моят учител презираше броеницата; гнусях се от презрението на моя учител, заявявах нему, че... "моята душа е нечестиво духче, твоят дух - недъгава душичка". Пък на моята Савска царица, дето не ме взема на сериозно, на моето умно момиче, ще кажа: броенето може да се обясни с броеница, но броеницата не може да се обясни с броене - колкото и да намесваме Божието стопанство. 21 февр.' 2023, Шумен. 

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Мотивацията и техническото произведение

Опомням се: тялото ми е чиято душа е моята. 

Мотивационната свързаност е въпросът на потентност.

Т. е. че по природа сред природната - 
физична с атомна, химична с белтъчна, биологична с размножителна, -
логическата, математическата и асоциативната свързаност
познанието, красотата, битието, истината, вярата и човекът
са наборът категориални профили:

    1) профилирането за познание дава възможност да се произведе красота;
    2) профилирането за красота дава възможност да се произведе битие;
    3) профилирането за битие дава възможност да се произведе истина;
    4) профилирането за истина дава възможност да се произведе вяра;
    5) профилирането за вяра дава възможност да се произведе човек.

Свръхчовек не може да се произведе.

Приемствеността 1-2-3-4-5 се нарича едно пълно произведение,
пък 1-2-3-4, 1-2-3, 1-2 - частични; 1-1 се нарича техническо.

Индивидуалният проблем тук е да се синхронизираш със световното време.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Герой

(на Савската царица)

Защо ти тъй вдовишки ме тимаряш!
Кой ли мъж бе изкушила към величие?  
Или да си те ошамаря...
Моя неприлична. 

Действието в немота се доверява за възбог,
но дето в действия говорим с кредит на доверие.
Пък лицемерие - 

ти сдай се.

Manowar сред утвар, so...

"high overhead 
they... they carry the dead
where the blood of my enemy lies".

 

---------- 

Изцеждат те като да си лимон,

та стига ти да си потентен

Че у нас по-голяма потентност

от размножителната не признават

и ето защо човек трябва да бъде повече

Нима поет съм и ще те разкъртя? 

Или аз съм много прос, или ти си много злобна

"Don't say a word, I know everything", ни пее Lzzy Hale

("The nakedness of woman is the work of God", казва William Blake)

 

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Кредит на доверие

Та нуждата от свобода не струва - струва нуждата от пари.

----------

Кредит на доверие се спечелва (пари се освобождават):
    - било в паричен поток (конвергентно);
    - било в паричен вир (дивергентно);
    - било, значи, в паричен въртоп (вълново)

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Паричната нужда

   Keynes: ако нямаш пари, ще бачкаш
Friedman: трябват ти пари, за да бачкаш

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

КТБ

Как в днешно време у нас парите действително да се озоват в банката 
(money talks)? 19 февр.' 2023, Шумен.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Откъде извира времето

Задници с парите бършат;
ах, залепят по челата

Лихварство ли? Банково дело не може да се развива, щом няма в банката пари. 
А за начало пари се привличат към банката не иначе освен чрез висока лихва по влога. Но банковото дело днес е даденост, висока лихва по влога не е необходима - та ето защо е ниска...

Банката се превърнала в посредник. Поддържала срещу високата по влога лихва висока лихва и на потребителския кредит, и на инвестиционния заем: потребителският кредит бил краткосрочен, а инвестиционният заем - дългосрочен. 
Т. нар. капиталистическо заробване.

Но банката днес по света е отстъпила от посредническата си роля. Поддържа срещу ниската по влога лихва ниска лихва и на потребителския кредит, и на инвестиционния заем: потребителският кредит е дългосрочен, а инвестиционният заем - краткосрочен. Парите са в банката (дали).

Как е у нас? Намърдал се е хибрид. Поддържа се срещу ниската по влога лихва висока лихва и на потребителския "кредит" (той е краткосрочен), и на инвестиционния "заем" (той е дългосрочен). Мотаеш се около чорбаджията, за да задоволяваш заедно с него бабаитските си щения. Безвремие (↔ баровец).

----------

Връзките: природни, логически, математически, асоциативни; природните: физични, химични, биологични, мотивационни (прехождане: химична връзка ли е атомната? биологична връзка ли е белтъчната? мотивационна връзка ли е размножителната?)

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Ау, ау, ау!

Antonia Desplat

 

 

На кого ми напомня тая усмивка!

Банковата активност и доверието да се храниш

"Кредит" (credit) означава от латински "доверие"; доверие в случая се гарантира чрез външна ипотека (в последна сметка), т. е. финансовият риск е при получателя на парите. 

"За-ем" (loan, "оставям"), "предоставям да се яде"; гарантира се от това, че на някого му трябва да усвои, т. е. финансовият риск е при предоставящия парите. 

Външната ипотека е дългосрочна, разточителна е; усвояването е краткосрочно (за порция), дисциплинирано е... И ето защо на български би следвало да се натвърди терминологията "потребителски кредит"/ "инвестиционен заем" (тя съществува, но не е твърдо разграничена). Взаимопротивоположни са.

Инвестиционният заем е форма на инвестиране, не и на кредитиране: кредитирането е форма на разплащане. 

Инвестирането е микроикономическото финансиране. Засичат се помежду си микроикономическото финансиране и макроикономическото финансиране, когато принципно се възложи обществена поръчка. Т. е. китайската държава възлага обществени поръчки дефакто на себе си.

Та credit loan се противопоставя на investment loan; а за краткост credit loan = credit. Пък investment loan се е запазило, за да се подчертае (и не се размие) различието credit/ loan. И че тъй или иначе credit и loan са синоними, но не и като термини.

Много важен в днешния свят е преходът от замисъл към логика - че компютрите не разбират, и че хората грешат.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Tokens

- С каква точно дейност се занимаваш, финансистке? -
попитах я преди много години
- Документарни операции - ми отговори тя
"Дали аз закъснях, или времето бързаше?", казах си

Та ако банката е посредникът за разплащане: ами то е все едно щото да се купува вино чрез избата, вместо чрез търговската мрежа. И разплаща се в днешно време пълномощникът, защото в пълномощника се по силата на това инвестира - инвестира се, понеже както вече в частност дето търговецът току инвестира в търговска мрежа. Но банката би могла да каже, че сума от твоята сметка не за друго е изчезнала, а по причина че твои пълномощници по разплащане са намерили някакъв начин сумата да изчезне - и не би могло банката да го каже, щом с общо основание (т. нар. криптовалута*) сметката е жетонирана. 

Пък нужен ли е по разплащане пълномощник, когато в пълномощника не се инвестира при разплащането? Ами нужен е да замести в крак с времето акредитива, доколкото сигурността, присъща на акредитива, се доставя понастоящем с конкретно жетониране (т. е. естествено е акредитивчикът да се преориентира към конкретожетончик, който извън своята професия не се интересува от статута на придобивката - било вътреоборотен, било дялов). 

И ето, или купувам каквото ми трябва, или каквото си е моя работа, която работа евентуално да изтъргувам: кое ли е водещото? Кому по-напред да угодят токените, покривайки разделение на едното от другото? И нима не казвам, че с приоритет е първото!

----------
* Упълномощаването за криптовалутно разплащане се търгува извън банка и е техноспекулативно.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

"Deal with the Devil": Случаят Homolka-Bernardo

Фактите, фактите! Семейство съучастващи си серийни убийци. Заловили ги. Не ги съдили ведно, да, за да не се опрат гръб о гръб предвид издайнически недостиг на доказателства. И разделили двамата в т. нар. Затворническа дилема. И наченали с Хомолка, понеже Бернардо имал предисторията на "Scarborough Rapist". И сключили с Хомолка сделка по смекчена присъда в отплата за показания против Бернардо. Изнесла Хомолка всичко на час по лъжичка, внушавайки се жертва. И я осъдили на 12 години, пък Бернардо - на доживотен. Ала се намерили филмови свидетелства за равни дялове на съучастие. Та не им възобновили процеса, било безпредметно: Хомолка била вече казала всичко. Пример как когато дяволът говори, фактите мълчат. Keep it in the family... И че трябва фактите действително да проговорят, че да млъкне дяволът, дяволи ни взели!

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Шопенхауер, Киркегор, Ницше

Изкушението, дяволи ни взели, (1) съществува, ето*, (2) като страх 
откъм (3) невъзможността на една свръхчовешка антропология

Но видиш ли, "аз съм твоето слабоволие, ти си мойта любима грешка", 
Богдана Карадочева, "Безнадежден случай"** (Homolka & Bernardo)

Т. е. че "откъм невъзможността на една трансцендентална антропология"
(Христо Стоев) се крие, "дето вечно си губят ключа"**, безнадеждният случай 
на семе-йната аналогия (нищо по-отвратително от "приятелски семейства")

----------

* Нима организмите сме слепи?

 

Куно Фишер, "Артур Шопенгауэр", Книга первая, Глава четвертая, I, 1, абз. 2, 

изд. "Лань", Санкт-Петербург, 1999: "В последний день 1819 г. в Дрездене он (Шопенхауер - б. м.) составил (към Берлинския университет, с ректор Хегел - 

за мястото на починалия Золгер - б. м.) прошение на имя философского факультета о venia legendi ('да водиш лекции', лат. - б. м.). 23 марта 1820 г., 

в бытность деканом Бекка, он прочел перед факультетом в полном составе свою пробную лекцию на немецком языке о четверояком виде закона основания и на последовавшем затем коллоквиуме вступил в спор с Гегелем, причем последний обнаружил будто бы свою несведущность (согласно устному рассказу Шопенгауэра), не умея правильно отличить 'анимальные' функции и причины от 'органических'."

Homo philosophans. Сборник к 60-летию профессора К. А. Сергеева. Серия "Мыслители", выпуск 12. СПб.: Санкт-Петербургское философское общество, 2002. Перцев, А. В., "А. Шопенгауэр: жизнь философа и философия жизни", 3 

(6 абзаца преди края): "Окончив осенью 1818 года главный труд своей жизни - 'Мир как воля и представление' - Шопенгауэр претендует в Берлинском университете на звание приват-доцента. 23 марта 1820 года он читает обязательную пробную лекцию - 'О четырех различных видах причин'. Гегель, берлинская философская звезда первой величины, вначале благосклонно принявший тему, вдруг прерывает докладчика:
    - Если лошадь шла-шла по улице и вдруг легла, каков тут мотив? 
    - Почва, которую она увидела под собой, вкупе с ее усталостью и ее самочувствием. Если бы лошадь была на краю пропасти, она бы не легла. 
    - Выходит, вы относите к мотивам и анималистические функции? Значит, пульс, кровообращение и т. д. происходят в зависимости от мотивов? 'Вот и обнаружился сеньор Незнайка', как говорится. 
    - Анималистическими функциями называется не это. В физиологии так называют сознательные движения тела животного. Достаточно сослаться здесь на физиологию Халлера (бащата на неврологията - б. м.). 
    - Ах, да не это понимают под анималистическими функциями. 
    Но тут профессиональный медик Лихтенштейн, перебивает Гегеля и говорит: 
    - Простите, что вмешиваюсь, но должен сказать, что в данном случае прав доктор Шопенгауэр. Функции, которые он именует анималистическими, наша наука называет именно так.
    Гегель с негодованием покидает аудиторию."

 

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Коя е тя?

Блестящ чар, блестящ ум - и една мека светлина за характер.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

"Видя жената, че дървото е добро за ядене" (Бит. 3:6)

Тя му каза: "Бъди ми полезен, дай ми възможност да ти бъда гласна буква."
"Е, ако бях полезен, защо ще ми трябват гласни букви!", възкликна той.
Той и каза: "Бъди ми гласна буква, дай ми възможност да ти бъда полезен."
"Е, ами ако бях гласна буква, защо ще ми трябват ползи...", отдръпна се тя. 

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Култовата Яна Язова

"... с нозе и ръце, представляващи една възхитителна система от мускули, 
които можеха да се преброят под грубия шаяк на неговите дрехи, с врат як и червен, а глава едра, на която светеха юнашки две черни очи, Иван Орчо дишаше сила..."

Яна Язова, "Първият революционен съвет"

Лидерският дух (издателство)

Та рентабилността се разпада на рента от печалба, щом продуцирането (творческо* + изпълнителско**) отсъства, т. е. когато (предателство) заплатата не е скрепителният фактор. Но ако е, ами тогава 1/x - f(x) = x²: 0% < x < 100% от полагаемата заплата* → 1/x, рентабилност*** & x², печалба** → f(x), рента***. Рентабилността, за да не се разпадне, подлежи на лидерско изземване = ликвидност. Че за издателство (showing up) вместо за предателство е необходимо да цари едно аналитично вместо далавераджийско мислене, дяволи ни взели!

И ето го продуцентското лидерство: та изпълнителският продуцент залага на творческия посредством бизнес-системата - т. е. че недостигът на бизнес-система следва да бъде запълван с изпълнителска ликвидност на творчеството. И трябва потенциалният инвеститор днес у нас да може да бъде убеден тъкмо към ликвидност, т. е. към една гарантирана възвръщаемост на инвестициите в условия на отсъстваща бизнес-система. (Пък всички наши професори по икономика са макроикономисти, отвличат или в обучение, или в проучване, или в консултиране по уж макроикономика микроикономическата проблематика тъкмо защото у нас отсъства бизнес-система. И ето как на Запад бизнес-обученията, бизнес-проучванията, бизнес-консултациите добиват смисъл: понеже присъства бизнес-систематика - но не и тук... Глупаво е да те учат как да прибираш в джоба си мангизите.)

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Култовата Яна Язова

"Обявявам свикването на Велико народно събрание!... 
Това можеше да каже само Георги Бенковски. Той беше княз!"

Яна Язова, "Неспокойствието роди една велика идея"

Песен като за нея

 

На живот и смърт: икономическото разпределение

"И когато ядяха, Исус взе хляб,
благослови, и го разчупи
и като го даваше на учениците,
рече: вземете яжте;
това е Моето тяло"

Матей 26:26

Бил присвоен мъртвият език на една империя и усвоен живият.

Пък трудът се инвестира в стока, стоката се потребява в труд; та колкото по-голяма към инвестиционния консултант-посредник* е отбивката, толкова по-отчетлив е този цикъл, по-интензивна е икономиката, по-разпространена е, по-проломена е, по-пълна е с пари и мрак: и ето ни човешка инфлация за сметка на разменна девалвация - и ето ни безграничност! 

Но ето ви парична инфлация за сметка на човешка (кой както се уреди) 
девалвация - и ето ви отграничаване: къде непрестанно изчезват парите, кому се разпределя, когато божем стока просто се внедрява по себестойност и се стоката подхвърля като горещ картоф, та кой както може да си отхапва, докато за разпределение огризки връз настланата с винаги преозначените парични знаци** и наобиколената с винаги преназначените парични хора*** софра изстиват тук, ту там, за да ни бъдат изтръсквани?

----------

    * притежава инвестиционна експертиза,
       разполага с инвестиционни контакти,
       е инвестиционно диалогичен,
       проявява инвестиционен интерес

  ** т. е. които са си просто знакове

*** т. е. които са си просто хорица 

----------

Ничията база. Българският финансов капитал е с нагласа да инвестира сякаш в контрабанда; и е от латиноамерикански (както казва Асен Василев) тип (макар народопсихологията у латиноамериканеца да не е далавераджийска). Т. е. българският представител на финансовия капитал предполага, че ти вече си складирал някъде някаква стока някак, за която има търсене, но срещаш (корупционни) трудности да я пуснеш на пазара: дай да направим далавера. Това означава тъй или иначе, че българското производство днес не е резултат от инвестиране, особственостяване, а е тъкмо базата на финансовия капитал, крадене. Същото, което комунистът Велизар Енчев сбъркано нарича "бившите комунисти станаха едри капиталисти" - понеже за комуниста капитализмът в последна сметка се състои да притежаваш производствената база, един горещ картоф за ръфане. Че капиталистът, видиш ли, е новият чорбаджия, безотговорният изедник. Но капитализмът не почива на статика, лети в динамика и се състои в инвестиране... Та комунистът не различава или не иска да различи стока от икономически продукт (те, разбира се, съвпадат при капитализма), крие пред себе си волно или неволно, че икономическият продукт при далаверата е финансова огризка, да, вместо финансов плод; откъдето у нас се оказва възможно собственикът, т. нар., на завода да краде от уж собствения си завод... И ето как Енчев и българският финансов капитал излиза да са всъщност двете страни от един и същ акъл. И ще рече, дето Енчев като че ли завижда на - или поне злобее към - съглашателите си. Диалектика... Колкото в йерархията си по-нагоре, толкова повече правата ти се дължат и толкова по-малко ти се полагат, е изтъкнал на Оборище Бенковски, за да го упълномощят да командва: че не става въпрос за просто нов чорбаджия... Той тъкмо с тази идея е свикал събранието, първото Велико народно събрание (никой не ни го е казвал в училище, каза ми го Яна Язова); но представителят на Балдьово се внедрил предателски, наложило се е въстанието да избухне преждевременно... Учехме за Бенковски като за народен водач, но самонадеян; избягваха да говорят за лидерството като за проблем, който в България имаме.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Инвестиционният консултант-посредник

Налага му се да се афишира, че:
    - притежава инвестиционна експертиза;
    - разполага с инвестиционни контакти;
    - е инвестиционно диалогичен;
    - проявява инвестиционен интерес.

Да, измежду тях, край поточето, близо е до ума, са най-големите мошеници. Но някой у нас, който направо се пише инвеститор, може дълго време да те заблуждава, заблуждавайки себе си, за да се пристигне най-подир при констатацията "пари нема, действайте". Пък мошеникът в инвестиционното посредничество и консултация веднага лъсва, когато към него се подходи с точно определени изисквания, вместо, доверявайки му се, да се оставиш в ръцете му да те набута в далавера. Или въздухарят... Предимството е, че за разлика от инвеститора инвестиционният консултант-посредник се явява на прицел. Забележка: инвестиционният консултант, който не е посредник, иска предварително пари да те учи на акъл как да търсиш инвеститор; а инвестиционният посредник, който не е консултант, е вътрешен човек в "кръговете"... Та споменатите маргиналии изобилстват "На запад" - ала сред инвестиционна среда! И все пак: инвестиционен консултант-посредник! 

Всичко българско и родно плюя, храча и псувея. Ако вместо подобна, обвързана с мутрите, шуробаджанащина те бяха нормални финансисти, нямаше да се среща у нас невъзможност в инвестирането, невъзможност за микроикономика; да, понеже тия са задкулисието зад "родната" ни макроикономическа школа и заместват микроикономиката, изтласкват икономиката към макро, към една кора, под която ядрото с всички нас е гнило.

11 февр.' 2023, Шумен

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Култовата Яна Язова

"Българският лъв ревеше като жив върху панагюрското знаме"

Яна Язова, "Райна Княгиня"

Воин вместо бабаит

 5 минути видео

LINK

Субординацията на информатиране

1. Означаване --------     (Хайдегер)
             ↓                    |
2. Авторизиране ----- } "Не убивай" (ето я една от Божиите заповеди)         
             ↓                    |
3. Тиражиране -------     (IT)
             ↓
4. Разинформиране -- "Kill with Power" (това е песен на рок-групата Manowar)
             ↓? (изход от далаверата)
    Въдворение* ------- "Be good at your craft so that when 
    (1→2→3→4→1')     opportunities come knocking, you'll be able to slay" 
                                      (от Lzzy Hale, "eWrestlingNews", 4 юни' 2019, link)

    Инвестиционна среда: 4→1' 
    (размита е разликата между информиране и информатиране)

----------

* Кой е първичният белег за държавност? По-първичен от самата държавност. Стражата. Но само в традицията на Карл Велики се срещат придворни. Придворният в качеството му на такъв не допринася за държавността. Преместил ги към Ловната си хижа Луи XIII, за да не пречат на държавните дела. И нещо съществено сред придворните се случило: размила се разликата между информиране и информатиране, та се оказали там невъзможни Мойсеевите скрижали... Бил присвоен мъртвият език на една империя.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Въдворение

Кой е първичният белег за държавност? По-първичен от самата държавност. Стражата. Но само в традицията на Карл Велики се срещат придворни. Придворният в качеството му на такъв не допринася за държавността. Преместил ги към Ловната си хижа Луи XIII, за да не пречат на държавните дела. И нещо съществено сред придворните се случило: размила се разликата между информиране и информатиране, та се оказали там невъзможни Мойсеевите скрижали... Бил присвоен мъртвият език на една империя.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

ДрЪтите маниаци III

 9 минути видео

Предадената семейна романтика (Joe & Lzzy)

Първо: че дългът дисциплинира любовта към свобода, един освободителен дълг, - дисциплинира я или от лидер, или, уви, префактум, получавайки знак от господа; о, ами че това е Поп Кръстю, та Левски са го предали предварително, защото все още го е нямало Бенковски. Но ето че любовницата-стопанка, т. нар. романтично съпруга, спасява мъжа от необходимостта, щото той, откъм свободата, да избира между дълга към живота, еснафски, и любовта към свободата, героично. Второ: че дългът дисциплинира свободата към любов, една влюбена свобода, - дисциплинира я или за лидер, или, уви, постфактум, очаквайки знак от дявола; о, ами че това съм аз, та Бенковски е увиснал, защото вече го е нямало Левски. Но ето че любовникът-стопанин, т. нар. романтично съпруг, спасява жената от необходимостта, щото тя, откъм любовта, да избира между дълга към живота, еснафски, и свободата към любовта, героично. Трето: че т. нар. романтически семейство бяга от мен, който (бидейки "егоист такъв" и "страхливецо") съм настоящият български мъж, и се приютява у Поп Кръстя, ами дълг, при който свободата е религиозна, пък любовта - естетическа, вместо обратното. Но, ах, нима е късно да ми се осигури за похвала любимата жена, истинската Project Manager по финанси, дяволи ни взели! Пък аз лидерство тутакси ще си намеря. Че иначе ни се водя, ни се карам. Идиот, който не е за вярване.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Информиране и информатиране

Информирането пред информационните технологии е поддаване към далавера.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Яна Язова, "Берлински стъпки"

"Вестник на вестниците", бр. 79 (1938 г.)

"Тя крие, че е била в Берлин. Изрезка от тази публикация липсва в архива й"

Петър Величков

----------

"И в другите Берлини на света видях и това трескаво движение и този шум, тия светлини и фантастични магазини. 

Но аз за първи път ги видях в тоя Берлин. За първи път видях тия лъскави, дълги асфалтирани булеварди с жива човешка река и с големи фенери, окачени на жици горе, с жълта и червена светлина.

И с всички очи на минувачите, вперени във фенера над главите им. Светне ли червената светлина, човешкият поток като отсечен спира, за да минат автомобилите. Щом светне зелената светлина, и стотици крака при нейния знак хукват, Бог знае къде, към свои работи и свои светове.   

Там за първи път видях да вървят на три етажа под жилищата на хората подземните железници и друга, надземна железница, която фучи край хиляди прозорци на вторите и трети етажи на Берлинските къщи.

И все пак, все пак не бях никога слисана от Берлин.

Особено ми се видя познат Берлин, когато се откъснах един ден от бързото бягане на хората и подземните железници, от трещението на надземната железница по мостовете над улиците, от бързо възлизащите електрически стълби на големите като цели квартали модни къщи, когато се откъснах от трескаво работящия Берлин и отидох на най-тихото от езерата край Берлин, на Мюгелзее. Мене трябваше да ме слиса странното несходство между блясъка, шума, булевардите, райските предградия и работата на Берлин, с това най-голямо, тихо, уединено езеро, чиято вода, сребърна в есенните лъчи, меланхолично светеше в своя голям, голям венец от борове и тръстики. Трябваше да се слисам от тая раздвоеност на Берлин, - там Берлин трескаво работи, изнамира, твори, а тука е пак Берлин, но един тих, уморен от науката, сякаш разбрал безсмислието на своята трескава работа Берлин.

За това Мюгелзее Хауптман е написал своите "Самотни хора". И ги е удавял в него.

И наместо да се слисам, на Мюгелзее аз познах откъде ми е така познат Берлин.

От Фауст! Че това е от Фауст, както виждате! Все такъв си е немският дух, все Фауст!

И като се връщах бавно от Мюгелзее и губех в далечината тайнствената поезия на тихата му бляскава вода и с железницата полетях към другия Берлин, към гнездото на подземни и надземни влакове, на гъстите човешки реки по гари и булеварди, като се върнах при трескавата денонощна работа, аз мислех:           

Във втората част на "Фауст" идеалът е работа, труд, дело, което ще направи човека и цялото човечество щастливо. Това е и ритъмът и темпото на нова Германия. Един Фауст. Един голям Фауст е Германия сега. 

Особено Берлин!"  

 

 

"Звездите слизат ниско от небесни свод
и гледат - всичко за нощта се готви.
От тъмната вода увлечен параход,
притисне се в брега и хвърли котва...

Със погледи загубени и жални*
далеч потъва той, невидения рай
със белите скали и тръпнещите палми.
А там, застанал на брега, с ръце безкрай
протегнали над всичко свойте рани,
срещу евреите изправен кат на пост,
стои над своя свят евреинът Христос"

Из Яна Язова, "Палестина"
(публ. 31 дек.' 1935, в. "Литературен глас")

----------

* Позволих си да редактирам, че

"евреите се вглеждат в своя роден край
със погледи загубени и жални"