Землян

"На земята сме", казват догматиците. "Няма земя", казват скептиците. "Ето ни я земята", казва Кант. Нима! Но къде е? "Нашата земя е Lzzy", казвам аз. Lzzbian-ският поврат във философията.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Що повече да искаш от рока!

Сестрите-мексиканки Даниела (китара), Паулина (барабани) и Алехандра (бас-китара) следват темпераментно, със свой почерк, линията на леля си Lzzy (тя и момичетата се познават лично). "Get dressed in black and mourn again, fake funerals for all my friends... Mayday, mayday, this ship is going down." The Warning, песента "Animosity", изд. 25 дек.' 2021, изпълнение на живо в студиото. Заплюл съм си отдавна Пау. Страховита барбанистка и страхотна песен, мелодия, глас и акцент на Дани... Обичам този жанр и стил. "I love this car", възкликва Ингви по някое от фераритата си.

 

Преобразованието по Фурие

Че да живеем в хармония е да цепим мрака*: пространство и време се взаимопроникват по посока към детайлизация; т. е. пространство и време се взаиморазделят абсолютно при самия детайл ("или-или"), но ето как:

1) хармоник: a_ncos(nφ) + b_nsin(nφ) = c_ncos(nφ) + jc_nsin(nφ) = c_ne^-jnωt = c(ω)e^-j2πωt, въртящ се вектор; n = 1, 2...; 0 ≤ - T/2 ≤ t ≤ T/2; T, период; ω ≤ 0 | ω ≥ 0, ъглова скорост (честотата и неброима е бройна, собствена е: бидейки колебание);

2) хармонична функция във времето: ∫_-∞^∞c(ω)e^j2πωtdω = f(t)e^±j2π0t = f(t), балансирана е кръгово (в съосие, начертава се собствено в напрегнатост детайл);

3) хармонична функция в пространството: (1/T)∫_-T/2^T/2f(t)e^-jωtdt** = c(ω), mapping относно начертания детайл; та ω съответства реципрочно на радиус, пък c(ω) - на внесения по f(t) дебаланс.

f(t) ↔ c(ω).

----------
** = ∫_-T/2^T/2f(t)e^-j2πωtdt = ∫_-∞^∞f(t)e^-j2πωtdt.

* Lzzy Hale: "I miss the bad things, the way you hate me. I miss the screaming, the way that you blame me... I miss the late nights, don't miss you at all. I like the kick in the face... I love the way that it hurts; I don't miss you, I miss the misery." Без нея се обърквам, ставам на парче.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

С Фурие: завръщане към механиката

- ... но честотата и неброима е бройна, собствена е: бидейки колебание. Та от сбора, абсолютен "там", на (без-) чет хармоници, колебания, се формира тук функция, колебателна, по която си се калибрират едни координатни по Декарт компоненти на хармоничен безкрай: амплитудите на съответстващи си по честота синус и косинус. Физикалното пространство и време си съвършено взаимосъответстват. А трите Декартови измерения на физикалното пространство и време: ами нагледът се състои от амплитуди, ако се отчита пространствената перспектива. Тоест "виждам" във физикалното време, "виждам" я темперацията: "виждам" я, дето уж се пренася потенциално топлина - и, видиш ли, "видя" във физикалното пространство температурна градация... Току ето че с темпорацията се окаже посоката към детайлизиране, опитвайки се да зарешетим... нарешетим илюзията. Вижте, нека се въдворява хармония.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Иху

Паднал духом.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link

Метричният проблем

Учебниците по калкулус завършват с Фурие, но аз тъкмо бих започнал с Фурие.

Та топлинна субстанция не съществува, топлинен потенциал не важи,  

топлината е температурен градиент.

Как е възможна приемствеността на отмерване?

1. Хармоник: a_ncos(nφ) + b_nsin(nφ); n = 1, 2...; φ, ъглов аргумент.

2. Фурие: ∑_{n = 1}^∞[a_ncos(nφ) + b_nsin(nφ)] = f(φ) - F;
f, повтаряща се функция (2π); F = [1/(2π)]∫_-π^πf(φ)dφ
(т. е. средната на f стойност, балансиращата я колебателно);
амплитудите a_n = (1/π)∫_-π^πf(φ)cos(nφ)dφ и b_n = (1/π)∫_-π^πf(φ)sin(nφ)dφ.

Амплитудите тук се явяват алгебричният сбор от полупериодните за f средни стойности на f(φ)cos(nφ) и f(φ)sin(nφ): дебалансът, който функционалното пространство внася в съответната синусоида или косинусоида. 

3. Правоъгълно колебание (в т. 2): ±1(±π); 
f(φ) = (4/π)[(1/1)sin(1φ) + (1/3)sin(3φ) + ...].
Отсечково колебание в себе си, т. е. колебание в средоточване,
та F = 0; a_n = 0; b_n = 0 | b_n = 4/(nπ) при нечетно n.

 

Амплитудо-често-тното разпределение на температурата 
по протежението на топлопровод.   

4. Темпорация, посока (в т. 3): πf(t) = ∫₀^Ω4t(ω)sinc(ωt)dω; ω↑ → t(ω)↑; T = 2π;
t, време; ω, ъглова скорост; T, период; "всичко е изчислено по 3.14".

Функцията въобще се сдобива с време и колебателен профил:  

колебателната почва внася във времето вискозитет: Ωsinc(Ωt), дигитализация.

5. Ръбове на Гибс (в т. 4): lim πf(t) _{Ω → ∞}.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link