Що е вградил Той в диаманта посред прашния ми път? Да се чувствам ли щастлив, въртейки между пръстите си безчет и винаги нови проблясъци с все същата цикличност? Съща и в малкия, и в големия свят. Същата по знойно пладне. Или есенес, от началото докрай, ги редя право през калта, право през хендека! Разпилявам ги както банкноти...
Допълнение към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
