"I make my own deodorant, face and body oils, toothpaste, masks, moisturizer, shampoo, sunscreen, perfume, conditioner, styling spray, make up remover and have even dabbled in crafting my own make up from scratch on occasion. The reason for this is that my skin and hair are in pretty good shape when I leave them alone alone (повторението не е грешка - б. м.). The trouble starts whenever I decide to put commercial products on them."
Lzzy Hale, "Dirty Rocker Soap", The Diary' 2020 (link)
Виждал съм младежи-майстори в софийските дюнерджийници. Ако по баща бях из днешно време ваксаджия, би ми се щяло да ваксам на показ обувки. И не само, ала и при такива едни извънземни нюанси... И някъде, където да ме наемат по специални ефекти в киното, нежели да бъда помазан. (Гюнтер Грас се движи в обратната на Зюскинд посока; но какво ни пречи да сблъскаме двете перспективи.)
Допълнение към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
P. S. Ученик на Гадамер ("всичко е език"), Джани Ватимо, през херменевтическата традиция, повтаря против Хабермас (напоения с моралния си релативизъм и съотв. опиянен от естетическия си абсолютизъм) Ницше, че "няма истина, има (в контекста на прекрасното) интерпретация", добавяйки (за да избяга от било свише, било снише контекст) как "и това е интерпретация"; но колкото и да се усукваме, интерпретацията предполага (по Тарски) фактичност, "фактическа (по моите 'розови слончета') аргументация", казвам аз функционално. Понеже аналитичната философия страда от недостиг тъкмо на функционален анализ; и е огромно издевателство към математиците претенцията да сведеш математиката до математическата логика. Все едно да се стремиш във философията да обезразумиш Кант. Само дето Кант, въпреки Хегел, е могъщ в диалектиката си (трансценденталната диалектика); но математиците (дори самият Вайерщрас, учител на Хусерл по математика) са безпомощни в основаването на функцията. Ала какъв математик е Ръсел, щом не може да решава Зеноновите апории! Може обаче да се пише математик. Не че въобще не го уважавам... Парадоксът на Ръсел е нещо, което, смятам, си струва да бъде утвърждавано.
