Дадени са двете (непроменливи) скорости и началното отстояние.
а) "тръгва" се от "сухия" факт, че "някъде" Ахил настига костенурката;
б) "стига" се до поотделно разглеждане предвид едно-и-същото количество време
на движение;
в) скоростовото съотношение се приравнява с пътното;
г) пътната разлика се приравнява с началното отстояние;
д) сглобява се от "в" и "г" система уравнения, намират се двете разстояния.
2. Аналитичната невъзможност (онтологията). Скоростовото съотношение при линейно временарастване довежда просто до сгъстяваща се метрика на отстоянието. Излиза, че Ахил не настига костенурката; решението, макар да "върши работа", е невалидно.
3. Функционалната възможност (естетиката). Скоростовото съотношение при линейно намаляване на отстоянието довежда разредяваща се времеметрика*. Излиза, че Ахил настига костенурката; решението е валидно.
4. Функционалното основание (етиката). Ахил се "домогва" да настигне костенурката.
----------
*Heavy Metal!
Допълнение към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
