Ще си въобразя анализ; почувствах се днес отвратително, задето нямам, зная, че по моя вина, приятели:
I. Камерата се върти, без да се модулира (свисти) звукът; и ето ни показател:
звукоотнемането е стационарно, нежели по микрофон към заснемането.
II. Много интересно мастериран след мастериране (усеща се "дъхов гнет") звукозапис: (1) честотният обхват предварително (най-напред) е драстично заоблен (roll-off двустранно, "хълм"), т. е. подтиснати (иззети) са ниските и високите по честота хармоници (своего рода оплевяване); (2) а после е приложена избирателно тъкмо по честота компресия, натиснат е по амплитуда ниският честотно отсек, каквото е останало от него (да не избуява и задушава соло-акомпаниментните партии, т. е. вокал + китара); (3) доизравнена е сетне динамически шапката на вокалната зона (да не глъхне или избива гласът); (4) пък китарната дисторзия, чрез естествената си (от метода на дисторзиране) компресия, иде равна, ала подчинена по гръмкост на вокала при самата (вокалът да изпъква) идея на смесване, въпреки че и на двете звуковият материал е групиран в средните честоти. Та резултатът е ясна и балансирана картина, макар и с осакатена динамика (контури), необходимо зло, което се компенсира поради избегнатия ефект wall of sound и придадената наситеност, ламповост (сатурация).
III. Гореописаната манипулация свидетелства как все пак сигналът не е взет по читав (оригинален за постпродукция) начин. Но аудиото е в претеглено стерео, правена е дуопанорама. Разположена е двойка микрофони (някак) някъде по сцената; че шумът от аудиторията е и фонов, и доволно слаб, и че основната мощ не наводнява записа. Улавя се (освен електронната реверберация) ехото на залата. Ползвани са за източник сценичните монитори, тези двата, що стоят пред Лизи (ех, едва ли е така).
IV. Подбрана е идеалната позиция за подобно заснемане; и може би човекът се е сдобил отрано с уговорка.
Чуйте и вижте (в 5 части) час и 45 мин. Lzzy Hale (Halestorm) в Лексингтън, Кентъки, 6 апр.' 2016; намирам (не съм го досега помествал) концерта за възхитителен (с всичката му непринуденост и освободеност*, празничност, плюс речите, интерлюдните преходи, роял, ускорено темпо и пр.; брилянтни сола на Джо; виртуозно до смайване барабанно соло на Arejay Hale): link.
----------
* Как Лизи например забравя (в песента "Dirty Work") текста на половин куплет и си признава на глас текущо... Много страстно изпълнена балада "Dear Daughter". Чудесен кавър (изпят заедно с Джо) "Gold Dust Woman" (link, в случай че не желаете целия концерт).
P. S. Третият и петият фрагмент са със занижено качество на фигуриране (360p, по-ниска е и аудиорезолюцията); другите са HD. Кадрирането е в близък план, пренасочването е компетентно.
