Т. е. извън Дзвер: преходът. Та матристиката атрибутивно е непозоваемото; ето как би могло с надеждата ми за общост да се оттласнем: моментът на хаоса.
Допълнение към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
P. S. 29 апр.' 2021, България. Евентуалност (т. нар. Протест с президентско съдействие): че новите изборни правила + новият изборен контрол + новата предизборна коалиция... И че премиерският днес (и въобще мажоритарният) проблем е отместен във времето, сиреч за след Тогава. Но едната от т. нар. Партии на статуквото вече се вглъбява да стегне редиците си (Партията над Държавата!), пък другата се озърта и ослушва да се разреди (че Клиентелата над Партията!); а третата е търкаляща се константа (Слънцестоенето над Клиентелата!). И ето, четвъртата ги обикаля ("Държавата над Всичко!", кавички). Heavy Metal! Конфликт между, що са с общ интерес, първите две (Държавата като клиент). Налива се във воденицата на т. нар. Протест вода.
