15 април 2021 г.

Българското време

"Демонионът е безсъзнателното,
което обаче, само възпрепятствaйки,
тук-там се противопоставя на съзнанието:
но това въздейства не продуктивно,
а само критически.
Най-чудноват преиначен свят!
Инак безсъзнателното винаги е продуктивното,
 съзнателното - критическото"
 
Ницше, Свитъци, "Есен' 1869", 43,
изд. Мацино Монтинари, пр. Димитър Зашев
 
 
"Здрасти!" "Здрасти, как е, к'о прайш!"* Ни да премълча, ни да отговоря. Поздравът ме de facto заставя да се въдворя... въдворя в матристика. И че хронологическата координата на простото граматическо време върви в редицата "минало", "сегашно", "бъдеще", а топологическата - в "еднократно", "продължително", "многократно". Сиреч граматическите топоси са:
    минало еднократно + сегашно еднократно + бъдеще продължително;
    минало продължително + сегашно продължително + бъдеще еднократно;
    минало многократно + сегашно многократно + бъдеще многократно.
Първите два са херметични, третият - херменевтичен:
    "тъкмо пристигнах, но току забравя, та ще си записвам";
    "тъкмо пристигах, но току забравям, та ще си запиша";
    "тъкмо пристигах и току забравя - та ще си записвам".
    (Бъдеще време се отделя в "ще".)
Херметиката: как бъдещето е, че миналото е сегашно - функционалистика.
Херменевтиката: как бъдещето е, че сегашното е минало - матристика (овиняване).
    Всеки от двата херметични отговора, заради своята несиметрия, би прозвучал в самата си херметика непълноценно (т. е. автоподсичащо). Довежда се в Сократова ирония симетриране: "радвам се на живота"**. Сократовият демон не избликва евдемонион, а овиняване, евангелия, благовестието редом с минимума домошарие; наместо дантелата, с която уж се забулваме за живот, ала пък начукана като пържола, да, и ето, нашарена със "зевове на щастието" матер. "Как си, как я караш..." Камъчета преобръщат колата, камъчета-холограми. Паважът е за предпочитане, настилката... Преди да започнат изкопните работи.
 
    - Как е, к'о прайш!
    - Радвам се на живота.
 
----------
 
* "Дограма", "работя", "нищо прай ли се!", "гледам си семейството", "... не се оплаквам, простотии има навсякъде", "... ама там са научени да работят"... (щом смееш с тоя "начин" да ме "поздравиш"... тарикат-момче си ти).

** "How are you doing?" - "I'm doing fine." (My job, my family, my friends...)
 
Допълнение към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link