"... Яна Язова е призрак, един пламък от онзи свят и няма нищо човешко. ... оградена само със сенките на своите радости, а ти за едно далечно бъдеще мислиш, което, за моя скръб, е невъзможно." "Из писмо на Яна Язова до проф. Ал. Балабанов,
писано в Сухиндол на 21 август 1931 г. в 12 ч. на обяд"
- Д-р Петър Величков
(от Уводните думи, Яна Язова, "Събрани стихотворения").
