Нищата

15 февруари 2026 г.

Екзистенциализмът

(фило-софията на току бъдещето)

Настояще: че току бъдеще (1) или току минало (2) 

I. Becoming.
(1) Ами нЕщата са несвободни (опомняне), 
    свободни са нИщата (лидерско, да, опомняне).
(2) Та нЕщата са несвободни (опомняне), 
    освен бидейки-с-помен (вождистко спомняне).
Илюстрация: филмът "The Captive" (2025). Пашата или ти дава духовна, 
или физическа свобода, понеже ако ти вземе или даде и двете, няма да ти бъде господар; докато при, да, Инквизицията и духовната, и физическата свобода са в зачатък, но вървят ръка за ръка, защото почиват върху лидерска основа.
----------
II. Knowing.
Междината в "1" си е надлъжна.
Междината в "2" си е напречна.
----------
III. Being.
Напречното съществуване 
се провижда от надлъжното съществуване.
----------
IV. Willing.
Понеже бъдещето е за свръхчовеци, но пък миналото е за хора: "водене".

==========

Сводка: Току минало

Ами нещата са несвободни (опомняне: Логика), 
    освен бидейки-с-помен (вождистко спомняне).
----------
Естетика: Междината си е напречна.
----------
Понеже миналото е за хора: Етика.

==========

Постулат

Истина: "Нещата са свободни, дар."

P.S. Ходът Постулат → Сводка → Настояще [IV → III → II → I ("2" → "1")]
се нарича Нихилизъм: нещата са дар, 
освен "от дървото за познаване доброто и злото"
(Битие 2:17, пр. 1940).

Грехопадение: любовта се вбие в мъдростта, че разцепвайки на дълг и свобода;
и въпросът е да се осъществи вбиването.

"Frailty, thy name is woman!" Шекспир, "Хамлет" (Първо действие, Втора сцена).

Там е работата, че Грехопадението не е по посока на жената, но мъжът и жената грехоупадат в съвместна посока. "И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде." Битие 3:6, 
пр. 1940. Съвместяването. - "Тогава се отвориха очите и на двамата..." Битие 4:6, пр. 1940. "Тогава", т.е кога? Ами след като "жената видя" (Битие 3:6). "Вечната женственост нас ни въздига" - Гьоте, "Фауст", краят, пр. Л. Илиев.