Ами това е последното писание в собственото Шопенхауерово наследство.
Но Шопенхауер, позовавайки се на вътрешната топлина, подсказва разрешението. За да не би, дето консумативно се топлиш, когато ти е студено, та конфликтно се топлиш, когато те боде. Пък ето че току се наложи равновесие между консумация и конфликт. Ах, тревожността! Избягва ли се тя?... Откритие: дейността като разбивка, вместо като спойка. Но това ни го казва Ницше (Франц Брентано, Лойцен Брауер, Пол Дирак, Джон Наш, Славой Жижек). Духовните категории са обект за омраза, когато не можеш да се разтревожиш отвъд тревогите.
Че мисленето иде сетне. Примерът съм аз. Шумен, 4 февр.' 2026.
----------
^ "One cold winter's day, a number of porcupines huddled together quite closely in order through their mutual warmth to prevent themselves from being frozen. But they soon felt the effect of their quills on one another, which made them again move apart." - "Yet whoever has a great deal of internal warmth of his own will prefer to keep away from society in order to avoid giving or receiving trouble or annoyance." - Schopenhauer, "Parerga and Paralipomena", II, 396, tr. E.F.J. Payne.
