(че аналитиката против прожекционното управление)
И "всяка жаба трябва да си знае гьола и възможностите:
с много работа се прави промяна, нежели с протести".
Но материята указва тежнение, Y(X).
Импулсивността подсказва енергия:
y = f(x)
x = u/2 + v
y = u/2 - v
0 < u/2 > v > 0
----------
y(x) -> (u & v).
Свобода:
x, аргументативна (разум);
y, функционална;
u, отвлечена;
->, преломна;
(u & v), оказваща се (разум).
Та когато аргументативна свобода, уви, е недостъпна,
"светлият" изход (y = Y) е да не присъства излишно тежнение,
пък "тъмният" изход (x = X) е да присъства преломна свобода:
т.е. преломната свобода значи,
че аргументативната свобода и "светлият" изход
са взаимоизключващи се,
връзката им е за знание чрез познание,
но тъкмо това е аргументативната свобода;
материята е обаче и опорната точка за автопрескок.
И ето, единственият, който не може да бъде догонен,
е догонващият.
(Виж Гадамер, "Деструкция и деконструкция",
пр. А. Колева, link.)
