"Наливаш като не сипваш = континуум; сипваш като не наливаш = квазиконтинуум". Парадоксът на Кантор. И ето я диалектиката: не е приложима смислово. Но "налей ми вино" или "сипни ми винце"? Течността е сипна в безтегловност, да, сама по себе си е; но е ливна в съдината. Че виното ли е по-важно или чашата вино? Чашата вино е важна от бутилка вино, КАКВО ЛИ ВИНО; виното е важно да се лее, лее се НЯКАКВО ВИНО. "Дъжд се лее из ведро" и "сняг се сипе на парцали". Та "рогът на изобилието" и се сипе, и се същевременно лее. "Налей", = сточника, и "лей", = дивергенцията, се сдвояват във взаимопротивоположно значение, изоморфни са. ТАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ. Парадоксът на Ръсел. И че перспективата като приключение.
Изоморфизъм
(категоричност въобще изобщо):
(X ↔ X) = (X → Y|Y → X)
(Y ↔ Y) = (Y → X|X → Y)
----------------------------------
(X ↔ X) = (Y ↔ Y).
Пример:
не може да се каже, че две равнини, самите те,
т.е. (Y ↔ Y) и (X ↔ X), са изоморфни,
да, X = Y морфично, ала може да се каже,
че - доколкото интериорът и екстериорът, X ≠ Y,
на сфера с безкрайно дълъг радиус съвпадат - са изоморфни.
Диалектика → Смислова морфология:
1) "вода няма, но имаме демокрация";
2) "имаме демокрация, но вода няма";
3) "вода няма, защото нямаме демокрация".
