Лудвиг Витгенщайн, под въздействие тъкмо на Шопенхауер, написва, в едновременно издание с немски и английски, своя, с латинско заглавие, "Tractatus Logico-Philosophicus", чиято теза е, цитирам: "what can be said at all can be said clearly; and whereof one cannot speak thereof one must be silent". Философът по-късно се отрича от собствения си трактат, както и от Шопенхауер, и прегръща концепцията за езикова игра, "разлабацаното" хегелианство. Защо ли? Ами защото езиковата яснота не може да бъде самоцелна, пък Витгенщайн се придържал изцяло към езика. Защо ли? Хегелианска му работа...
