(виж фрагмента ми "Mine no more": link)
"Тръгнал един пътник с магарето си към града. Било люта зима - камък и дърво се пукали. Горкият човек едвам се добрал до едно село. Влязъл в селската кръчма да се постопли. Та в огнището пламтял буен огън, а около него седели селяните и си приказвали на топло. Никой не помръднал да стори място на премръзналия пътник до огъня.
Човекът гледал, гледал, пък попитал кръчмаря:
- Имаш ли нещо за ядене?
- Имам боб с месо, тъкмо го свалих от огъня - отвърнал кръчмарят.
- Сипи една паница и я занеси на магарето ми да яде - много е гладно.
- Магаре боб яде ли! - засмял се кръчмарят.
- Моето яде. Хайде занеси му по-скоро!
- Не се шегувай, чичо, не сме толкова прости!
- Абе, казах ти - моето магаре яде боб. Кажи колко струва боба, ще ти го платя предварително!
- Колко струва ли - два лева.
- Нà, вземи парите.
Хората около огъня, като дочули разговора, наострили уши.
Кръчмарят насипал пълна паница боб и тръгнал да я носи на магарето в обора. Любопитни, селяните наскачали и тръгнали след него да видят как магаре яде боб.
Пък в това време пътникът се настанил хубаво край огнището. Скоро кръчмарят се върнал с паницата и рекъл:
- Магарето подуши боба, ама не ще да го яде.
- Магарешка му работа! - рекъл пътникът. - Сигурно се е разсърдило за нещо. Дай боба на мене, аз ще го изям."
Българска народна приказка.
Изключеното трето у Хегел - между човешка и магарешка работа, - замества се с мъглявина. Докато у Шопенхауер изключено трето не СЪЩЕСТВУВА.
