И няма как човек да се разговори с някого тепърва лицем, но предполагайки,
че този някой живее. Та при това мигар човек може тъкмо да предположи,
че този някой се "издържа"! Тоест въпросът тепърва лице в лице за отношението между издържането и живеенето се свежда до "как ли си". Самата връзка с този въпрос е въпрос на истинско - и, значи, осведомително - предположение.
Ами как щото трябва тепърва лице в лице да се отговори на "как си"? "Добре" - пък осмелиш се да се хвалиш. Или "зле" - пък осмелиш се да се оплакваш.
Или "нормално" - пък нормално добре ли, или нормално зле? И ето, безопасният отговор е в смисъла на "както". И нека - щом тепърва лице в лице ще се пита - се пита в конкретика. Да, понеже познанството лице в лице започва с конкретиката.
