- Играеш ли на шах?
- Не. Не съм добър на шах.
- Тоест? Нали си умен.
- Ех, не ми се удава шах със себе си.
- Че то кому се удава.
- Шахматистите не могат ли?
- Е-хе, те не играят със себе си;
те отиграват етюди.
Логически се предполага или предикатът, или множественият елемент.
Т.е. предполагаемата логика или е предикатна, или про-позиционална. Екзистенциалната перспектива на про-позиционалната логика е очевидна.
Но що за екзистенциална перспектива е перспективата на предикатната логика? Теглиш чергата към себе си. Та про-позиционалната логика екзистенциално се присламчва към предикатната логика. Че елементите на предикатното множество се оказват дадени. Диалектиката се явява покритието на това, щото да се натриват носове. Пък предполагаемата логика току се снеме в единение. Ами елементите на множеството се озоват в предлогическа даденост, понеже "чергата" се окаже.
И нека се разкрием; нека се съревноваваме нито за да водим диалог, нито за да натриваме носовете си! Нека се надиграваме: къде ще му излезе краят. Играй играта, без да играеш своята игра.
