Или просто скоквайки, или - изяснявайки си, че има фасада - скокнеш вътре или вън. Да, щом не си минаваш през вратата. Че "if the doors of perception were cleansed, everything would appear to man as it is: infinite", William Blake. Освен бидейки обикновен. Та истинската принцеса иска нейният принц да израства, да, нежели да претендира. В спалнята си ли е тя? Как ли обаче той, вместо романтически, претендира истински? Ами с това, че всъщност няма кръг, има окръжност. Безкрайността по същество не е кръг; не е кучето, което си гони опашката. Сферичната кухина или е оттам, или отсам; ах, но че кълбото през сферата, фасадата, си нито е оттам, ни отсам. Нарича се това изоморфизъм. Формулира се спинорно, т.е. "сферична спирала":
ψ(t, x) =
+e^[+j(ω/2)(t - x/c)];
+e^[-j(ω/2)(t - x/c)];
-e^[+j(ω/2)(t - x/c)];
-e^[-j(ω/2)(t - x/c)];
j² = -1.
Twistor-ът (Roger Penrose) е кълбо, чиито диаметри са усукано кухи: всичките ляво или всичките дясно. Spinor-ът (Paul Dirac) е "twistor-ният пълнеж", избърнатият с "хастара" навън twistor.
Сизиф търкаля своя камък. Изразява се при t ↔ x/c, което пък е самото си време. Нека скочим двама. Перспективата като приключение. И всички врати ще бъдат отворени за нас, без да са се покрили обитателите. Романтична феерия. Нищо че сме на възраст.
Шумен, 17 февр.' 2026.
Другият вариант е дефенестрация.
Праволинейното като да скочиш вкъмто сферичната спирала,
четвъртото измерение: объркващо е без фасада.
----------
Спинор:
