Уловката е в изречението как "each of the Consultant and the Company is responsible for its own cost and expenses incurred in connection with the introduction of any investor". Подпишеш ли, той ще положи труд, ще хване някой за ушите и ще го докара за преговори, от които, разбира се, нищо няма да излезе. Но в един момент ще се позове на някакъв общ закон, за който не знаеш и който му гарантира,
че въз основа на подписания документ си задължен да му заплатиш труд по някаква утвърдена тарифа... И може би 90% от труда на този консултант остава без сделка. Защо не се е отказал? Ами защото е на дребно и печели от положения труд, който затова именно е консултантски - защото не предоставя гаранция за успех. И му е трудно да хване клиент. Зарибява, че уж ще му се заплати от инвестиционната транзакция. Та с 90% успеваемост са тъкмо консултантите,
които работят с инвеститори, техният клиент е инвеститорът - но те, значи, работят на едро и се възнаграждават чрез процент от сделката. Пък нещо е сбъркано, когато предприемачът е принуден да търси, вместо предлага. Наемникът предлага, дава работа, работо-дател е; наемачът търси работа. Инвеститорът е наемач, предприемачът е наемник. Някой те наема, за да му носиш дивидент. Нали? Нали, ма!
