(1) Клишето гласи:
m, маса
g, гравитационно ускорение
h, височина
----------
E = mgh, потенциална енергия на падане = ?
(2) Какво ли се получава, щом клишето се подрине?
E, енергията на гравитационен стоп
g, проницаемостта при случилото се упадане
h, рязкостта на случилото се едно енергопотенциално изразходване
----------
E = mgh
(3) Е, и?
m, пропорция = ?
----------
E/h, проводимостта при случилото се упадане
----------
E/h = gm -> m, плътността при случилото се упадане
----------
m = kf
----------
f, честота
k = const, пълнеж
----------
E ≠ E(f) -> възвратно протягане
(4) ! Възвратно протягане, но в полеви импулс *;
та ето че:
i = ε
du/dt
u = μ di/dt
t, време
√(εμ), проницаемост
----------
-> et/√(εμ) = ±ejπ; j² = -1
----------
----------
* Максуел в своята теория борави с полево местоположение (2)
И ето го тежнението като делюзия:
Че в първоначална реакция душевността на психопата е мътилка, в която се бистри идентичност; идентичност, придобита длъжностно*; потушава се "дупката", уталожва се тъкмо гладът за идентичност, извиква се скука
----------
Пък в психопатично автентична ситуация е възможно мътилката да се утаи,
като над утайката се избистря "локва", в която менливо се отразява чар;
"дупката" възприсъства безднено, та изригва жажда за идентичност
----------
* Или че (2) заемаш длъжност, или че (4) не заемаш длъжност
[Психопатичният, оправният в този смисъл преход (2) -> (4)
може да сътрудничи за непсихопатичен, ами (2) | (3) -> (3) | (4)]