Та половият акт в своята хармония е съпровод, изгражда се форма на общуване
(с палитра от квазипарафилия), утвърждават се идентичности; пък половият акт при отнапред проблем с идентичността се превръща в съзерцателно изземващ, което е "нормалната психопатия" (предвид че половата тръпка е най-непосредствена). (Т.е. нямам предвид примитивния полов акт.) Но какво ли може да се получи, когато въпреки силния полов нагон ти (поради биологично трайна причина) не можеш полово да се възбуждаш? (Еректилната дисфункция и въздържанието сами по себе си са нещо съвсем различно; както и психосмущението.) Ами току се (вместо, за добро или зло, сублимация, да, или потушаване) наложи, щото зорлем да си създаваш самотно проблем с идентичността: привичката за което се извежда в мания.
