Пък "про-свещение", казва моята приятелка, умницата, доверителката... Чия?
Пък "про-свещение", ще кимне ней Фуко; и и казва: ами, as it were, о, ако логиката на нещата, ах, езиковият скелет, се оголи, думите осиротяват. Парадокс на Ръсел хе възникне обратим. Да. Тоест иде реч за дискурсивна логика.
Но що на мене, as it is, остава ми да кажа? Думите помръкват... ват, осиротеят ли на свой си ред нещата - и че Парадокс на Кантора възникне, ох, необратим.
Тоест току стане реч за логически дискурс, да, понеже логика, която не е на нещата... "Dark Lord, I summon Thee demanding the sacred right..." (Manowar, "Bridge of Death").
"Но там звучи цигулката на Лильекруна. Ла качуча свири той в здрачината. Подхваща я отново и пак и пак. Срежете му струните, строшете лъка му! Защо свири този пуст танц? Защо го свири тъкмо когато Йорнеклу - юнкерът - лежи с толкова силни подагрени болки, че не може да мръдне в леглото си? Ох, грабнете му цигулката и я ударете о стената, ако не ще да престане!" - Селма Лагерльоф, "Сага за Йоста Берлинг", пр. Т. Джебарова. "Господин за един ден".
Та Парадоксът на Кантор е, дето пространство-времето се състои от точки, между които няма нищо. И ето как Парадоксът на Ръсел се оказва, щото ако това нищо не се пренебрегва, пространство-времето ще се представлява от всяка своя точка. Про-свещ-е-ние. "We're all fighters holding up our lighters...", ни пее Lzzy Hale в "Darkness Always Wins". *
Моята приятелка... Мен ще ми се да остареем заедно на сладки приказки.**
Но ще ми се да се изкопча... Родовото блато. Нокти на родителски морал. Народ.
И прочее. Да, в някой друг живот.
Шумен, 9 ноември' 2025.
----------
* "One cold winter's day, a number of porcupines huddled together quite closely in order through their mutual warmth to prevent themselves from being frozen. But they soon felt the effect of their quills on one another, which made them again move apart." - ** "Yet whoever has a great deal of internal warmth of his own will prefer to keep away from society in order to avoid giving or receiving trouble or annoyance." Schopenhauer, "Parerga and Paralipomena", II, 396, tr. E.F.J. Payne.
