Философията на Кант: про-свещение
(1) Трансценденталната диалектика е съдържателната логика.
Трансценденталната естетика е съдържателната аксиология,
разсъдъчната диалектика.
(2) Трансценденталната етика е формалната аксиология.
[(1) Трансценденталната аналитика е формалната логика,
разсъдъчната етика.]
(3) Трансценденталната аксиология въобще е съдържателно формална.
Трансценденталната, нежели (4) от прагматично гледище, антропология
е формално съдържателна, бидейки не-възможна, то-ест че заемаш длъжност.
----------
Моето философстване: че относно про-свещ-е-ние
философствам (мене си)
"откъм невъзможността на една свръхчовешка антропология"
(предвид Христо Стоевото
"откъм невъзможността на една трансцендентална антропология").
Пък свръхчовекът (себе си) е, че "he became the burning stars" (Blackbraid):
вдъхновение от подвизаващия се мрак
("where the wind softly weeps through the vines of the willow", Blackbraid)
= отдаване към прочистващия се залез
("bleeding memories from the cosmic wound", Blackbraid).
[Виж фрагмента ми "Wow!": link.]
P.S. Моята приятелка се опитва да ме изведе в моя несъгласуваност;
но трудно се излиза на глава с мен, мила.
