[Виж фрагмента ми "Икономодефицитът (ИД)": link.]
Уви, парадокс...
"Dark Lord, I summon Thee demanding the sacred right..."
(Manowar, "Bridge of Death").
"Финанси и кредит", да, с незавладяната пазарна икономика:
че кредитен бюджет е това,
дето от към кредитиране се финансира производство;
брутният вътрешен продукт, производственият, е необтекаем,
понеже в течащото време кредитирането е изпреварващо
(като вълнофунктовото законодаване);
ами пък брутният вътрешен продукт, производственият,
си е необтекаем елементарно, т.е. нежели в течащото време,
та ето че, щото ПЛАЩАЙКИ РЕКЛАМНО "ПЛОДА",
"засяваш" го за консумация, плода (свят от плодове).
Ръселов парадокс, решаващ се от само себе си.
[Или "счетоводство и контрол", да, със завладяната пазарна икономика:
че контролен бюджет е това,
дето от към контролиране се осчетоводява издръжка;
брутният вътрешен продукт, издръжковият, е обтекаем,
понеже в течащото време контролирането е изпреварващо
(като материалното законодаване);
ами пък брутният вътрешен продукт, издръжковият,
си е обтекаем елементарно, т.е. нежели в течащото време,
та ето че, щото плащайки нерекламно "плода",
"откъсваш" го за консумация, плода (склад от плодове).
Извод: парадоксът (хипертрофиран Парадокс на Кантор)
"нека си заможен -
бутиковият автопарк не е проблем, -
пък независимото (в съотносителен план) цехче е проблем"
се дължи на бюджетобезсмислено натрупване,
въстава против мъдростта;
но парадоксът с въдворена мъдрост не се решава.]
