(^) "откъсваш", та БВп е обтекаем,
пазарната икономика е завладяна;
(#) "засяваш", та БВп е необтекаем,
пазарната икономика е незавладяна.
И ето че щом - ами чрез (^) - "владеят" пазара ТИ
(= на "чия" икономика принадлежиш),
е безпредметно да ти отнемат каквото пазаруваш,
освен тъкмо ако не пазаруваш пазар:
т.е. (парадокс) нека си заможен -
бутиковият автопарк не е проблем, -
пък независимото (в съотносителен план) цехче е проблем.
Това различие не може да се "ХВАНЕ" през БВП,
интегриран във времето БВп:
течащото време току обтекава (#) отграниченото нещо
и току отграничава (^) обтекаемото нещо.
Извод: изходът е в съ-общение
по т.нар. едно рекламно мислене
(ЕЦБ, България, 1 ян.' 2026).
Шумен, 22 ноември' 2025.
P.S. Сериозен и важен парадокс, чието осмисляне е много трудно;
и мисля, че никой философ не се е занимавал с това.
Да, защото самата философия е Западен феномен
(та Източна мъдрост има, но Източна ФИЛОСОФИЯ няма:
че както се взаимосъпоставят Западната с Източната МУЗИКА).
(1927 г., излиза Heidegger, "Sein und Zeit". 1927 г., провежда се Fifth Solvay International Conference on "Electrons and Photons". Айнщайн предлага мисловен експеримент: светлинна дифракция къмто две светлинни дифракции, че къмто светлинна интерференция. И всяка от двете вторични дифракции, видиш ли, извлича импулса на, пък интерференцията, видиш ли, извлича съответно енергията на първичната дифракция; и ето ти ги определени ведно импулсът и енергията... Но уви, първичната дифракция - при тази или при онази от вторичните - колабира, бидейки вълнова функция, вместо в извън функционалност.)
