"Христос воскресе!" "Наистина възкръсна!" Та философията на Канта тръгва от положението, че "аз мисля". Но то е тривиално за уж наистина мислещ.
Който пък тъкмо на това основание, тоест "руинирайки" себе си, тръгва от "аз воня". Че или отколе се опитваш да го "аз воня" загърбваш, правейки обратен завой (в просветата), - или току сега с "прав ти път" нека го решаваш (за про-свещ-е-ние). И все се мисли. Замислял ли се е въобще Кант? Или се е изцяло предназначил за наставник на някого, комуто е мъчително, щото тоговата да се не воистине мисли (про-свещение).
