Протосъстоянието

    Кавички: "векторното състояние".

    Кинетична енергия, ∫mvdv (m, маса | v, скорост)

→ потенциална енергия, xm (dv/dt) (x, отстояние | t, време).

    E/2 = ∫mvdv + xm (dv/dt) = const (E, енергия):

        положение, lim _{x → 0} v = v_max, скорост на разпространение;

        отрицание, lim _{v → 0} x = x_max, място на нонположение.

    (v_max & x_max) → тензор ("падение", топо-графия).*  

    ----------

    Спинорното състояние (че от бъдещето се пръква холограма).          

    E/2 → енергоимпулс^, спомняне, f(v) = ∑ _{v = - ∞}^{+ ∞} {[mv - (- mv)] Δv}

= ∫2pdv (p, импулс) → импулсоенергия^^, опомняне, f(dp) = 2dpdv.

    [f(v) & f(dp)] → разпространение, "E/p" (честотно нещо ^^ ≡ масивно нищо ^)

→ нонположение (което пък е квантовото елементарно положение, топо-логия).

    ----------

    И ето че абсурд е, дето съ-стояние, пък вектор.

    "Нонположението пада към своя източник" (извират от миналото сенки):

та това е забулване, понеже във "векторното състояние" тензорът се шунтира към спинорното състояние.

    ----------

    * x (- d²φ/dt²) = a lim _{φ → 0+} sin(φ) = aφ:

        a = const, ускорение, щом нещо пада;

        φ, ъглово отклонение, когато след падане се нещо току "приземява".

    Решението v_max = √(ax_max), максималната напречна скорост при "*"

→ mv_max² = E/2 = x_maxm (dv/dt).