Колапсът на вълновата житейска функция е благо-получието (преследва се щастие), колапсът на логическата житейска функция е благо-денствието (според стремеж към щастие).
Какво ги взаиморазличава?
Гравитацията свидетелства, че вселената - макар с отворен размер (та нима затвореният е вселенски!) - е със затворена форма; т.е. иде реч за сферичен обем, чийто център е недостоверен, ала правдоподобен: ами колапс на вълнова функция, колапс все в бъдеще време - та вселената се разпространява, бидейки вълнова функция, а и още повече понеже затворената форма предполага плътност на съдържанието, ако и във вакуум. И ето как Дирак го е казал - дето
ψ(t,x) = e±j(ω/2)(t - x/c); j² = -1:
ω, ъглова скорост;
t, времето;
x, пространството;
c, бързината на разпространение.
Логическото (f) съответствие на тази вълнова (ψ) функция е, че
f(x) = e-ax:
x, спирачен път;
a, спирачна интензивност.
Колапсът е при свършването на спирачния път: x → ∞; неправдоподобен е колапсът, ала достоверен - и е в минало, значи, време относно функцията.
