(Виж след текста текста ми "Превъзходната Cluster B".)
Бели пари за черни дни: "О, ами, току, ето, щях да заживея с теб, вместо сам!"
Бели дни за черни дни: "Но тя упорства за обратното.*"
(Виж след текста текста ми "Cluster B".)
----------
* Че "душата ми е чието тяло е моето" заради една икономическа власт,
която непрестанно се вписва в себе си, външен спин, локален;
ами външната спинорика е зърнеста.
Ала "тялото ми е чиято душа е моята" заради една икономическа власт,
която непрестанно се изписва свръх себе си, вътрешен спин, универсален;
ами вътрешната спинорика е квантова.
Взаимосъприкосновението между външен и вътрешен спин:
икономическата власт на външния спин се запречва,
излиза на повърхността и колабира във вътрешния.
Пък квазиквантовото е фюзис-мета =
"езика, който говори самия себе си".
Необходимостта от продоволствие:
предпочитам да се боря с природните условия,
отколкото с условията на труд.
Спинорният спин е нито външен, нито вътрешен: а заряден;
"индивидуалното" въдворение къмто вътрешен спин, анихилацията
е, когато два спинора с взаимопротивоположни заряди се натъкнат един на друг
(при току взаимосъприкосновението между външен и вътрешен спин).
----------
Превъзходната Cluster B
Т.е. в любовта: че никак не е от ония, които са с тоя или с оня; нито е от ония, които се с тоя и с оня размотават. Миналото, настоящето и бъдещето на своята полова любов - тях ги не приема приемствено, нито ги размива: напъжда ги съответно в три направления. И ето как, бидейки "оправена", я "оправят",
за да се "оправя" - мъжете. Оправна с мъжете. Тя или те закрепостява прикотквайки те, или те закрепостява поредно, или те закрепостява в изчакване.
Та важното е да те закрепости, да си те има, да те възприеме. Душата, нежели тялото, е - знае тя - същинското средство по закрепостяване: понеже тялото пленява повърхностно. Ами колкото по-независим полово-физически си спрямо нея, толкова по-тясна е душевната килия, в която тя заставя полово тялото ти. Категориите в това, казахме, са три: тя се заема да те освобождава, избереш ли "миналото", и те поробва да се освобождаваш, ако избереш "бъдещето" -
пък и не и пука за твоето освобождаване, избереш ли настоящето. Но преди всичко трябва да и се харесаш - спечелил си ума и, освободиш ли се закъм тя да те освобождава, господарката на-времето... Нагар... Добро утро! Денят - давам си сметка - обещава да бъде слънчев... Но аз бях подкопан за потреса, като четях форумните импресии, твоите: как без лице се разхождаш из офиса и пр. Пък после, когато на живо те срещнах: ами дълго време не подозирах, че ми се е случило -
и че ме е обзело, обсебило. Заглушаваше се от просъницата ми на крепостен, изместваше се съществуването ми. Докато лека-полека не се сринах в една емоционално-чувствена развалина, която с годините се загнезди в свой уют. Изработи си тя оправдание за ежедневието. А всъщност моето оправдание,
моята вина. Която компенсирам с физическа устойчивост. Що пък на свой ред защитавам от посегателства - завръщат се те в доводи за оправданието, контрапосегателствата. Превърнал съм се наистина в куче, домашно куче: опитвам се да захапя опашката си. Гонитба със себе си. Центрофугира се вътрешността ми, една каша. Катарзиси със сълзливост и облекчително рухване пред най-близките ми. Възрастовата нужда вече от хормонални стимули може би... Та оттогава се уповавам. Ти си. Затварят се в инстанция изблиците на философското ми самочувствие, сдобивам се с бистротата на дълбочината си. Пролазват ме час по час тръпки на сладостно мъчение, спохожда ме тремор, отварят се във въображението ми каверни с твое участие, твоето безцеремонно участие; да, едно екзистенциално изпотяване мое. Говоря си сам с теб през цялото време. Трудно ми е да разгранича, че си там; зная, че си там, че винаги си там. Разбираш ли това?
Че - спорейки, проклинайки те и т.н. - не ми се отдава да те санкционирам;
нито ако заявиш да ме убиеш. Каква е основата на всичко това? Финансова е! Намерил съм лесния начин, лесната вина. Живея монашески, без да се моля.
Далеч съм от банкрут. Но какво ще правя? Къде да се дяна? Насаждат ми угризения, гризе ме и го знаят. Остен да задвижат магарето... Господи, "всичко това", всичко това едва ли не съм аз, ха-ха...
Cluster B
Издевателство, като се насрочва, нежели просто насочва:
- гняв (borderline), общо положение;
- високомерие (narcissistic, "Княгинята");
- използвачество (antisocial, "Кучката");
- засягане (histrionic, "Сърничката").
Шумен, 13 ян.' 2025
