Пара-нус

Ами мисля си, едно е когато разговаряме по аналогия, т.е. твоето предложение 
(от твоята вселена), моето предложение (от моята вселена) и т.н. (диалектически разум, докато всеки си върши неговото уж, та току се "срещнем" изневиделица); 
но друго е когато разговаряме по "дигиталия", т.е. какво те вълнува, какво ме вълнува и пр., нашата вселена. Това е истинската дигитална трансформация 
(Сартр написва "Критика на диалектическия разум"). "Твоята вселена" е метафора (да извеждаме до роден дом бащините си огнища), "нашата вселена" е метонимия 
(да свеждаме до бащини огнища родния си дом). Житейският ми опит е никакъв, но екзистенциалната ми опитност е голяма (пара-нус). Ще приведа пример. 
Lzzy Hale и Joe Hottinger свирят вече повече от 20 години заедно в Halestorm и същевременно живеят на семейни начала. Но Джо се занимава и с фотография, фотолабораторията е неговият кът в общата им къща, както пък личният кът на Лизи в къщата е таванският дрешник. Всеки от тях двамата си има бащино огнище в съвместния им дом. Дом, който (не без родителска помощ!) са придобили чрез Halestorm - вместо да се напасват през стиловете си на живот. И ето че - грижейки се за децата, "децата от нашето бъдеще", - ами не им се налага на Лизи и Джо да се грижат за "бъдещето на нашите деца". Истинско съкровище. Честита Нова, тоест весело изпратената Стара година! Ето ти я наздравицата с пълно сърце. Или пък честита Стара, тоест весело посрещнатата Нова. Това е наздравицата ми със свито сърце... Формата на вътрешния блясък е мрачна, формата на вътрешния мрак е бляскава: но мракът - или вплетено, или изплетено - е отвъден, щом формата на вътрешния блясък е бляскава. Пълното сърце, че мракът се изплита около му - а пък в свитото сърце се вплита. Така е, когато съкровището е истинско. Шумен, 
2 ян.' 2025.