От кого говориш (децата от нашето бъдеще)

Положение: "гледището къмто антропологията е прагматично".

Та можеш ли да говориш откъм биографията си, но въ-обще?
    Да (или се мълчиш): OK*.
    Не: а можеш ли да говориш откъм екзистенцията си, но из-общо?
        Да** (или се мълчиш)*: OK.
        Не: пък откъм биографията си ли говориш, но частно;
        или пък: откъм екзистенцията си ли говориш, но интимно?

Отговор: езикът, който говори самия себе си (или се мълчиш,

както и чрез "свободата и човешкото достойнство"). *

----------

** "*" ти обръщат гръб: твоята надежда е във винителен падеж.

P.S. Ами тъкмо през контрол върху обществената структура - нежели през контрол върху обществените доставки - свободата и човешкото достойнство са противопоставни на продуктовото изобилие! Та иначе - т.е. през контрол върху обществените доставки (= "бъдещето на нашите деца") - двата компонента на тази съпоставка се взаиморазмиват. (Диктаторският контрол пък е и върху обществената структура, и върху обществените доставки.)