(уговорката и договорката)
1. Сговаряне заради ставане. Та процедурата се следва целево.
Ами пространството е при процедурното време. Т.е. иде реч към принос.
2. Сговаряне заради познание. Та процедурата се следва сляпо.
Ами пространството е извън процедурното време. Т.е. иде реч към задължение.
3. Сговаряне заради битие. Та процедурата се следва фасадно. Ами пространството е във процедурното време. Т.е. иде реч към участие.
4. Сговаряне заради волеизлияние. Та процедурата се пре-следва. Ами времето е във процедурното пространство. Т.е. иде реч към изискване.
Но приносът (уговорка, "златна среда"), задължението (явявайки се тоталитарно) и участието (бидейки "в кюпа") подлежат на непосредствена санкция,
пък изискването - на договорка.
Процедурата при уговорката е фантом (чиито граници съответно са присъствието и парламата); процедурата при договорката е растер.
(Виж Arthur Schopenhauer, "Ueber die vierfache Wurzel des Satzes vom zureichenden Grunde".)
