(виж фрагмента ми "Четвероякият подход на сговаряне": link)
I. Субектен анализ (Шопенхауер),
светът на достатъчното основание,
т.е. на:
1] съ-битията;
2] понятията;
3] точките;
4] въжделенията.
II. Субективен анализ,
светът на сговарянето,
т.е. на:
1] приносите (събитията);
2(1)] задълженията (гранично);
3(1)] участията (гранично);
4] изискванията.
"I" <-> "II".
Квазиразумният изход (Брентано предвид Шопенхауер): "I" -> "II[1]".
Franz Brentano, "Philosophical Investigations on Space, Time and the Continuum":
"What the Philosophers Have Taught About Time": "12. Schopenhauer":
"... there would be as many nows as there are presently existing things...
if time is to be the principle of individuation for the accidents,
then it must be the substance of the accidents...",
tr. Barry Smith.
Разумният вход (квантово): "II[1]" -> "II[4]".
