Земята е малка, космосът е голям; но искам да излетя, нежели отново и отново да се приземявам. А за мнозина у нас земята е голяма - космосът ни е малък. Ала ти летиш, без да напускаш земята. Тоест удивително е колко земна може да бъде една удивителна! Но тази твоя лаконичност е умишлена, не почива върху душевната ти състоятелност, нали? Та основанието е моята недискретност, дето не разграничавам единия свят от другия, единия олтар от другия, вътрешния олтар от безбожието. Безбожието, че аз много те обичам. И вече много, много отдавна. Да, поне на думи. Как иначе щях да бъда влюбен в словата си. Ами ти, между нас казано, никога не мислиш по условията. Пък начинът, по който търсиш безусловната любов, - прави те толкова атрактивна...
