Колапсът на колебание

Разговорът винаги е в началото

∫_-∞^+∞(ω/π)sinc(ωt)dt = sgn(ω) → lim_ω→∞(ω/π)sinc(ωt),
деконструкция чрез постъплението *.

Собственият колапс на квантуване: деструкция в харчлъка **.

Депозитният проблем
колабира или през колебание, или поради ретроспекция (т.е. през отклонение).

----------

* Работиш, за да постъпваш (вместо "къде си сега").

** Харчиш, за да работиш: състоятелното разпределение.
            Целостта без колебание,
∫_-∞^+∞(1/π)sinc(x)dx = 1 = ∫_-∞^+∞(1/√π)e^{-x^2}dx.
            Аргументът с ефективната си стойност,
√{[1/(2π/ω)]∫_-π/ω^+π/ω[x sin(ωt)]²dt} = x/√2:
x → x/√2.       
            Координирането
(μ, очакване | σ, отклонение):
f(x) = [(1/√π)/(σ√2)]e^{-[(x-μ)/(σ√2)]^2},
вероятностна плътност.
            Квантуването,
0 = |μ^→| = |∑_i=1^k(1_i/k)|:
|x^→| = |∑_i=1^k(m_i1_i/n)|; ∑_i=1^km_i = n = 1, 2, ... ; m_i = 0, 1, 2, ...
            Собственият колапс на квантуване,
1/σ = n - k + 1 ≥ 0:
lim_n→∞σ = 0.
Собственият колапс на квантуване е непостижим освен ретроспективно.

P.S. "Който ми слага на сърце деконструкцията и настоява на различието, 
се намира в началото на един разговор, не при целта му" - Ханс-Георг Гадамер, "Деструкция и деконструкция", краят, пр. Антония Колева.

Собствената цел на разговора е химера ("предполагам, работиш").