I. Сетивност (1):
съзиране → чуване →
Обоняние (3) → вкусване → Осезание (4)
Умо→зрение:
II. [зрение → слух → обитание] (1)
(*) [вкус → "сляпо петно"] (2)
III. [Вкус (3) → "Сляпо
петно" (4)] (2)
----------
(1) Човеците и висшите животни
(2) Хората
(3) Ориентир на самото съществуване
(4) Цензор на самото съществуване
(*) Преходно състояние,
което може да се
изроди къмто "вътрешна сетивност"
Забележка: че при
човеците обонянието и вкусването са обособени;
човек се нуждае за ориентир на самото
съществуване, т.е. от разум;
понеже човекът
не е разумно същество, а способно на разум
(та Кант казва в този, вместо
"човеци", смисъл "разумни същества")
----------
I. Нещо - вътре - изпълнено - почти - докрай
II. Нещо - вътре - има (→ тоталитаризация или → I)
III. Нещо - отвътре
Автоматизъм: I → II
Борба против "вътрешното сетиво": II → III
----------
Дисертация: д-р Христо Стоев, "Проблемът за вътрешното сетиво в Кантовата теоретична философия ('Критика на чистия разум')", СУ "Св. Климент Охридски"; ръководител: проф. д-р Димитър Денков, 2003. Първата книга на Христо
Монография: Христо Стоев, "Откъм невъзможността на една трансцендентална антропология", УИ "Св. Климент Охридски", София, 2017. Последната книга на Христо
Проблема за "вътрешното сетиво" той "по човешки" решава къмто "вътрешната сетивност", вместо в преборване
Специален случай на самота е, когато "вътрешната сетивност" иде да отмахне регресията II → I (доколкото в несамота "вътрешната сетивност" се окаже недостъпна)
