20 декември 2024 г.

Първата теорема на Джон Наш за вграждането

(Nash-Kuiper theorem)

Та щом найлонова сфера се свие в топче без да се нагрява, оказва се, че за микробите, що по нея пълзят, тя не е променена; но микробите с това са вече вградени в Микроба.

Че сферата се помещава в триизмерно пространство спрямо времето - а и в двуизмерно заедно с времето (имагинерна хроника, реална топика)*, - пък топчето принадлежи към четириизмерно заедно с времето (имагинерна топика, реална хроника).

Т.е. сферата е двустранна, топчето - без да е кълбо! - е с една страна (сферата "ляга на едното от двете си уши" = туистор, Penrose, повърхнинната симетрия отпада).

И ето че свиването се представя, понеже спинорът (Dirac) е натягаща се отвътре инфлексорно (Schrödinger) спирала от поточкови (Brentano) сфери: 
ами гравитация (откъм анихилатор, Brouwer) възниква**, щом с това точките се вече вградят в Точката.

----------

* Имагинерната хроника колабира, щом реалната топика се прибере 
(W. R. Hamilton) = автовектор.

** Освен ако добива (Einstein) очертанията си (= автотензор).