- Как си, зайче?
- "Сърничке" повече ми тича на косъма.
- И предполагам, не си се освинила.
- Напротив, свиня от класа съм.
Ами метонимията тя обръща в метафора, името с това се обръща в значение.
Та реална според нея е топиката, пък имагинерна с това е хрониката - нежели обратно. Топологията винаги е ачик, но хронологията предвид имагинерна хроника е доверителна. Доверителната хронология води към истината и не може да има общо с истината. И ето че хронологията не може да има общо с истината иначе освен актуално. Пък моята приятелка не ще да съизмерва себе си с актуалността. Защо? Защото актуалността е тривиалното, казва тя. И подхваща тривиален разговор: "Предполагам, работиш." Защо го подхваща? Подхваща го или за разтуха, или за да провери дали може да се издигнеш до нея. Но къде витае тя? Витае тя в имагинерна хроника.
Величието на Bertrand Russell във философията.
