Пълнотата на живота ли? Че зад точките - сфера. Точките въобще са в сферата на живота.
Пък площта на сферичната (светогледно при радиус r) повърхнина е 4πr² → d(4πr²)/dr = 8πr → екстремум въз r = 0, т.е. че сферата нима отсъства!
Но ето как диференциален (d) ъгъл (φ) във времето (t): ами lim t→0 sin dφ(t) = 0 → инфлексия въз r = 0, нежели точка, т.е. сферата възприсъства. Синусоидално се просмуква през времето сферата. Понеже sin(t) = ∑k=0∞[(-1)k/(2k + 1)!]t2k+1 (Maclaurin), безкраен брой различителни по реалната ос корени t = ± nπ с n = 0, 1, 2, ... на многочлен от безкрайна степен 2n + 1. Та жизненият път с колебателна настилка, трасиране със sinus cardinalis [∫0Ωcos(ωt)dω = Ω sinc(Ωt)]. Не помня да съм се родил, не си представям да умра. Изпълва се теорема, основната в алгебрата.
Ех, и че върху имагинерно реалния екран се съответно прожектира откъм пространството си сферата.
Сферата, която нека в холографския си вид придойде (Ω → ∞), да, вместо преработка или вместо просто блян.
