"Да заживеем нов живот,
да предприемем бърз възход"
Ахат, link
"Вътрешното сетиво", карашикът на сетивата, е битовизъм ("скотовизъм"):
и нали гърците, благородните гърци, не могли да се понесат, без да изобретят драмата; която "Сократ" сетне разрушил!
гледайки (слушайки) картина (музика); т.е. дигит-алността се в себе си ана-логизира, защото не може да се аб-страхира. Но какво в собствената си цялост е дигиталност? Как слухо-зрително приключва в единение драмата, да, как колабира за нов живот?
И как впечатлението е интегритет от усещане? Като че колкото по-богато е впечатлението, толкова по-идейно е възприятието: ами усещането изобщо е трептене, характеризира се със своята острота в обхват и се параметризира със своята фаза и сила. Пък историята въобще е траекторията на вечността.
Сократ симптоматично разрушил гръцката драма... Моята, със своето благородство, приятелка не обича да се много-много драматизира, любознателна е, недолюбва романтичното плямпане; нека ней съизведа нещо, макар тя, в психо-конвулсия, да замазва заради една несподелима вече ирония нещата.
1. Човешката слухова (важи съответно и за зрителната) сетивност се приема емпирично в обхват на звуково, на ушната мембрана, трептене с честота от 20 до 20 000 прости, сиреч синусоидални, трептения в секунда: 20 Hz <-> 20 000 Hz;
Hz, "херц", мерната единица на времевата честота (в секунда), и е по фамилното име на Heinrich Rudolf Hertz.
2. Синусоидата се определя по принцип от своята честота ("острота"), изместване ("фаза") и амплитуда ("сила").
3. Синусоидата обаче се усеща (чува) нежели иначе освен енергийно,
понеже посредством сетивното (слуховото) налягане. Ала енергията първо е във времето, а второ: е потенция по кинетика, пък кинетиката е потенция върху съпротивление - та енергията се получава правопропорционална на квадрата от момента (който може да се нарече "фаза", щом изместването се нарече "начална фаза") на амплитудата. Изчислява се енергията като средноквадратична стойност във времето.
4. И ето че времевият интервал на усещане (чуване) се определя емпирично от усещаемостта (чуваемостта) средоабсолютно на най-ниската честота (20 Hz).
5. Че с това честотният интегритет, впечатлението (слушане, 20 Hz <-> 20 000 Hz) - обновява се безразмерно през съотношението на времевия интервал на усещане (чуване) към времевия интервал на пространствената честота [полупериода,
1 / (2 x 20 000 Hz)].
6. Дето безразмерността на впечатление (слушане) се свръхизмерва с богатството на впечатлението (слушането).
7. И "колкото по-богато е впечатлението (слушането), толкова по-идейно е възприятието (музиката)" ... пък историята въобще е траекторията на вечността.
Шумен, 1 дек.' 2024
