Бленуването да се развенчае

(понеже себесността е проблем)

Та ето нещо, към което (откъм пространството):
    1) прицелваш = вектор (тензорна граница);
    2) уцелваш = тензор *;
    3) нацелваш = анихилатор (тензорна граница);
    4) самоцелваш = ?

Векторно съзнание [че (самост = cueball) & (себесност = player)]:
    5) самоцелване -> cueball = тензор (откъм времето) *;
    6) прицелване -> cueball = инфлексор (откъм миналото) **;
    7) уцелване -> cueball = спинор (откъм настоящето) ***;
    8) нацелване (туистор) -> cueball = анихилатор (откъм бъдещето) ****.
Самостта е универсална. | Себесността е уникална при нацелването.

Преходът "0" -> "1" -> "2" -> "3" -> "4" -> "5" -> "6" -> "7" е в отбленуване.
Пък преходът "7" -> "8"е през първата теорема на Джон Наш за вграждането
(Nash-Kuiper theorem). 

Проблемът може и да се снеме, нежели да се реши - ами:

    философът Христо Стоев увенчава бленуването, "0" -> ("4" & "5");

    моята приятелка отрича в полза на себичността себесността ->

преходът се утвърждава в "7" 

(самотност = имагинерна хроника, реална топика: W. R. Hamilton).  

----------
* Einstein.
** Brentano, Schrödinger.
*** Dirac.
**** Brouwer, Dirac, Penrose, Nash = имагинерна топика, реална хроника.