Срещу набеждението за чешит

Човек живее и живее за бранда си. Вместо между "Буги Барабата" от една страна и "Данчо Йоргов", мен, от друга. Че видиш ли претендирам за "чешит". Опитвайки се да брандирам себе си. Аз, Йордан, който съм Йорданов по собствена и Йоргов по бащина фамилия. И Землян по творческа, без признание. Но ето как отношението на моята приятелка към мен си е таман същото. Ала отсъства ней у въпросната "българщина" провинциалният оттенък. Понеже моята приятелка нали е Княгинята. Сърничка е тя. "Is everyone in life a little weird in their own way?" 

"Абе всеки луд с номера си." Тц-тц-тц... "Ако някой е 'нашенец, от наше село', казват му Йорданов, но ако е изтъкнат общественик или човек от далечно място, става Йорданов... В някои днешни говори, особено из Източна България, все повече се засилва тенденцията да изговарят Бозаджиев вм. Бозаджиев. Причината трябва да търсим, от една страна, в желанието да се отдалечи фамилното име от 'прозаичните' думи бозаджия..." - Стефан Илчев, "Речник на личните и фамилните имена у българите". Освен ако не си признат за чешит... 

Ами Чешмеджиев може да се преобразува в Чешмеджиев, както току и Тенекиджиев към Тенекеджиев. Но Керемидчиев - Керемедчиев. Пък няма за Тухларов спасение - Тухларов е углавно падение.