Как се описва разпространило се време

Понеже колата тъкмо се движи напред по карирана равнина и завива наляво, 
щом предницата се завърти наляво и задницата - надясно (което е същото). 
Та щом карираното изчезне, колата в ръцете на шофьора не завива иначе освен около оста си на въртене, тоест или сега наляво с предницата си, или надясно със задницата си (едно от двете) - накъдето и да сочи оста. Накъдето, щом в безтегловност равнината изчезне. Но задницата върху обратната страна сочи напред. И ето че предницата и задницата вече се въртят с взаимопротивоположни "спинове"... Лъч (c), въртящ се спиново (± ω/2) в свое време (t) и пространство 
(0 ≤ |x| ≤ ct). Как ли? Ами времето с времето е ставало все по-едновременно. 
Пък бързината (d/d) на лъчево въртене (± φ) съвпада със самото лъчево въртене в протежение на целия лъч (1"e"): de^±jφ/d(±jφ) = e^±jφ; j² = -1 → de^φ/dφ = e^φ. Функцията ψ(t, x) = e^{±j(ω/2)(t - x/c)}, Дираковото уравнение (валидността му е, 
където отсъства топика). И че e^{+j(ω/2)(t - x/c)} e^{-j(ω/2)(t - x/c)} = 1 = ψ(t, ct). Къде при всичко това е пара-ноята?