"О, та прескочиш в бездната, политайки към или обратно към вселената!"
Т.е. начинът щото да прескочиш в себе си - ами финансово е. Пък тъкмо финансовият свят, финансите като свят, е което дори Александър Македонски
(виж у Яна Язова) не съумява да проумее: как човек е в себе си - и ето че човек,
ако и да е финансист, е в себе си, щом през занаятчийницата прозира, но и (току) през тържището... Как се доказва финансовият свят? Прословуто е желанието на Диоген от Синоп да засити потривайки се по корема глада си ("време е да стана доцент", потриваше се по корема моят учител; "никой не иска да ти отнеме бащинията", ми се изцепи моята приятелка финансистката, и кога ли ще ми проговори, без да ми прави изречения).
Калин Янакиев очертава [в първия абзац на текста си "Градът в прехода от Средновековие към Ново време", портал "Култура", 10 ноември' 2024 (link)] финансите на Европейското средновековие, как "във връзка с особеностите на средновековната социалност важно е да отбележа отначало, че предвид произхода и спецификата на средновековния град като 'работно' и 'обслужващо' поселение той, градът, никога не би могъл да стане същински собствен 'дом' за аристократите. Воинско-дружинното потекло на европейските благородници (което те никога не забравят) ги прави базисно, същностно извънградски. Те са съсловието на 'окупиралите' вътрешноконтиненталните поля воини и поради това там, в укрепените замъци, в полята, живеят техните съ-народници - свързани помежду си с прадревни, но лични сеньориално-васални връзки... Напротив, гражданите - хората на крепостта (на 'бурга' - бюргерите) - са някакво отделно тяло, с което той, заедно със своите селяни, може да бъде в симбиоза, но в местообиталището им би могъл да приеме да има само резиденция..." (Калин Янакиев продължава, че "изключително важен фактор в изграждането на тази 'ос' е зараждащото се именно в градовете по нея банково дело...")
Илюстрацията, прикрепена към текста на Калин Янакиев:
